Конфуций и Лао Цзъ

Конфуций отишъл при Лао Цзъ и го попитал:

-          Какво е добро? Какво е зло? Дай точно определение. Нали на човек му е необходимо да се опира на нещо в своите действия.

Лао Цзъ отговорил:

-          Определенията създават объркване, защото те предполагат разделение. Вие казвате, че ябълката е ябълка, а човекът човек…Вие ги разделяте. Вие казвате, че човек не яде ябълки. Животът е единно движение, а в момента, в който Вие давате определение, създавате объркване. Всички определения са мъртви, а животът е винаги в движение. Детството се движи към младостта, младостта към зрелостта и т.н., здравето към болестта, болестта – към здраве. Къде ще сложите чертата, за да ги разделите? Затова определенията са винаги лъжливи, те продължават неправдата, така че – не определяйте! Не казвайте, че има добро, и кое е – зло.

Конфуций попитал:

-          Тогава как ще може да се водят и направляват хората? Как ще ги научим? Как ще ги направим добри и морални?

Лао Цзъ отговорил:

-          Когато някой се опитва да направи някой друг добър, в моите очи това е грях. Колкото повече водещите се опитват да създават порядък, толкова е по-голям хаоса. Оставете всеки на самия себе си!

-          Подобно положение ми се струва опасно. Общество може ли да се основе на такова положение? – Конфуций продължавал да пита, а Лао Цзъ само повтарял:

-          Природата е самодостатъчна. Не и е нужен никакъв морал, природата е естествена, тя е – непринудена, тя е – стихийна. В нея има достатъчно невинност! Не са нужни Знания!

Конфуций си тръгнал смутен. Не можал да спи цялата нощ. На сутринта, когато учениците му го попитали за срещата с Лао Цзъ отговорил:

-          Това не е човек, това е – опасност. Избягвайте го!

Когато Конфуций си тръгнал, Лао Цзъ се смял много. Той казал на учениците си:

-          Умът е бариера за разбирането, даже умът на Конфуций! Той изобщо не ме разбра. И всичко, което той ще говори за мен, ще е лъжа. Той счита, че създава порядък в света! А порядъка е присъщ на света, той винаги е тук. И онзи, който се опитва да създава ред, създава единствено безпорядък.

Някъде в източните притчи има една такава: Учител казва на своите ученици – не преживявайте, че демоните /образно казано/ в злобата си хвърлят камъни срещу вас, те така пренасят камъните за построяването на вашия Храм. Така е заповядано, че строителството на Храма да става с общи усилия, после и те ще дойдат там.