„Съвременната
физика върви напред по оня път, по който са вървели Платон и питагорейците.
Това развитие на физиката изглежда така, сякаш в края му ще се установи много
проста формулировка на закона на природата, толкова проста, колкото се е
надявал да я види още Платон”.
В съвременното познание
математиката, оставена ни в наследство от питагорейците, структурира, интегрира
и организира представата ни за света, правейки я по цялостна, свързана и
хармонизирана. Н.Винер справедливо приема, че „висшето предназначение на
математиката се състои точно в това, да се намери скрития порядък в хаоса,
който ни обкръжава”. Известният американски физик Е.Вигнер отбелязва
„свръхестествената ефективност” на математиката в естествените науки. По негово
мнение, „математическият език удивително добре е приспособен за формулиране на
физическите закони”, и макар ние да не разбираме истинските причини за това,
все пак математиката – е „чудесен дар”, позволяващ точно и адекватно да се
описват различни явления на природата. Математическите модели са препоръчителни
за много научни дисциплини. Правилно подбрания модел позволява да се решават
задачите не на половина. Построяване на модели винаги е свързано с проявяване
на нови страни от действителността. В това е нейната евристичност. Математическият
модел се оказва „по-мъдър” от своя автор! Той съхранява онова, което вече е
открито, позволявайки да не му се предава словесно описание, и онова, което
чака своето откриване.
Като цяло е безспорно, че разумно
оправданата математизация практически във всеки отрасъл на знанието води до
прогреса му. Не случайно К. Маркс, по свидетелства на П. Лафарг, е забелязал,
че „науката само тогава достига съвършенството си, когато й се отдава да
ползва математика”. Но следва да се обърне внимание и на един парадоксален
факт: съвременната философия като правило не се ползва от математика. Не е ли,
в сила гореказаното, че такава наука (философия – „наука за всеобщите закони за
развитие на природата, обществата и мисленето”) е несъвършена? Що за причини са
довели до създалата се ситуация и какви са възможните сфери на приложение
математика във философията?!
Причини много, и всички те се
нуждаят от сериозно изследване. Вероятно, тук следва да се отнесе и някакъв
„нематематически” умствен багаж на крупни философи и ролите, които е играла
философията в определени периоди от развитието на обществата. Традиционно
европейската философия е била тясно свързана с религиозната догматика, което
няма как да не се отрази на поставените й проблеми и начините на решаване. Освен
това, при интензивното развитие на естествените науки, широко ползващи
математика и завзели много сфери на влияние, философията, вероятно, за да
„преживее”, трябвало да се разграничава и им се противопоставя във всичко, чак
до методология. Невъзприетия математизиран начин на мислене способствал представите
за това, че определени области на културата, в това число и философията, се
явяват бащиния само на „хуманитарния” възглед за света. Както отбелязва
С.Паномарев, в съвременната култура, за разлика, да кажем, културата от епохата на Ренесанса,
математическите идеи се натъкват на някакво съпротивление:
„Трудно е да се разбере, именно какви обществени механизми са довели до
„размиване” математиката в културния арсенал на образования човек... Ясно е
едно: рефлекса за избягване на математиката силно ограничава познавателните
възможности на човека”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар