Лев Кликов - ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО

2012 Г. - СИМВОЛ И ВРЕМЕ НА ПРЕХОДА КЪМ СЪЗНАТЕЛЕН ВЕЧЕН ЖИВОТ

Лев Кликов

В медиите числото 2012 г. става все по-зловещо, когато се свързва с идеята за края на света. Страхът, с който се опитват да възпитат всеки един от нас, генерира най-нелепи предположения. Ако календара на маите завършва през 2012 г., защо това да говори за край на света?

Всяка година купуваме нов календар, но с неговото приключване при нас са свързали празника  "Нова година". Есхатологичното настроение, т.е. очакването края на света, дори се използва в рекламата: "Харчете сега, после няма да можете!". Човечеството съществува на планетата повече от 100 хиляди години и за никого не е необходимо то да се унищожи.

Но да се унищожи начина на живот, при който най-добре си живеят паразитите и тираните, времето наистина настъпи и този свят вече е започнал да умира, да се разпада, да губи своята стабилност. Това не е криза и край на съвременната икономика, устроена за извличане на  максимална печалба от всичко.

Кои? Онези, които са с най-вероятния шанс да загинат заедно със своя свят. Те не вярват на тези предупреждения, които се сипят върху тях от всички страни. Те продължават да ограбват недрата на Земята без да заплащат използвания труд, правят измами и устройват афери с парите отдавна изгубили  дългосрочната си заявена ценност.

Това - не е най-духовната, може би, но най-активната част от населението на планетата. Доколкото решението трябва да се вземе днес (после и богатството и способностите им ще си намерят мястото и без тях), съветваме ги да побързат. Същността на събитията около тях се крие във факта, че строителството на новия живот, който принадлежи на бъдещето вече започна.

То се определя от вселенските процеси, и то не може да бъде удавено в кръв, както се случи с Царството на Славата, построено от Царя на царете Андрей-Христос, или с Русия след 1917 година.

1. Новия живот се появява отначало в съзнанието на човек, а след това в обкръжаващия го живот. Не преустроено съзнание е невъзможно да попадне в новия живот. Говорейки за новия начин на живот, трябва да посочим, че той е - начин на живот със съзнание. Към понятието съзнателен живот трябва да се отнесете много сериозно, защото се оказва, че успелите хора: учени, бизнесмени и хора на изкуството живеят, непредставяйки си с цялата необходима пълнота целите на живота си.

Да погледнат на живота си, представяйки си смисълът му и значението, "отгоре", откъдето идват хората, обикновено, те никога не се опитвали. Мисълта за съборност на съществуването на Земята (единно човечество), както и важността на човешкия живот за живота на космоса, тях никога не  ги е посещавала или даже да е оставила следа от посещение. По-голямата част от хората поставят за себе си в живота само лични цели.

Човек живее с чувствата си, а чувствата са средство за достигане на целите.

Целта като замисъл може да бъде произволно прекрасна, но не бива да се постига щастието с убийства и грабежи, което показва и революцията в Русия. Що се отнася до отделния човек, той често избира целта си не според възможностите си, а от съображения на не-конструктивния си характер: гордост, алчност, завист, амбиция, упоритост, израснали на основата на глупостта и невежеството.

Той обикновено не знае нищо за универсалния вселенски закон на ЛЮБОВТА, нито закона за самоунищожение на злото, нито за т. нар. закон на кармата.

Тези закони – са етични. Вселенските етични закони действат безусловно, точно както физическите, но се проявяват или отразяват в обществото като религиозна заповед, юридически закони и морални норми. В резултат, за човешкото съзнание вселенските закони не са със същия статут на строго безусловно действие, като законите на физиката.

Естествено, човек дори не се замисля, до какво ще доведе нарушаването им. Но, неразбирайки механизмите на вселенските закони, човек в преследване на недостижимото за него по същество ДОСТОЙНСТВО, просто убива тялото си и дори собствената си душа. Вселенските етични закони определят достойнството на човека по онези чувства, с които той изгражда своя свят и себе си като вечния човек.

Вечният човек - е не само този, който е фотографиран и записан в паспорта, но и онзи, когото са  създали неговият дух и душа в миналите животи. Техният жизнен опит е записан в човешкото подсъзнание, чиито обем надхвърля опита на сегашния живот хиляди пъти. Количеството на подсъзнателните решения на човека с повече от 50 пъти превишават количеството на неговите волеви решения.

Затова, ако искаме да знаем защо на даден човек е такъв живота, трябва да изучим, или най-малкото, да познаваме неговото вековно минало.

Ако човекът получава такива знания, той получава възможност да бъде свободен от обществото. Ето защо, съвременното общество на паразити и тирани "защитава" човека от тези знания. За едно ново общество, тези знания - са базата на неговото съществуване.

Обществото е такова, каквито са хората които го представляват. Следователно, налице е вечният човек и неговото знание. Животът на Земята, също има своите знания, съхранени, от една страна, във фантомите (духовете) на всяко кътче на планетата. От друга страна, има раса, която поддържа опита за възпроизвеждащия се материален живот, но опит не само материално, но духовно и емоционално.

Предвид всички закони, които управляват Вселената, пространството на живота се състои от четири подпространства:

1)      Прави – свят на духа (ментален свят),

2)   Нави - свят на душата (астралния свят).

3)   Яви - физически свят извън човека,

4)   Слави -  света на свободното общество.

Човекът живее постоянно във всички подпространства на единното пространство и там е възможно дори да се видят съответстващите му отражения. А човекът е един, но, имайки предвид, че духовния свят -  е свят на Твореца на вселената, човек се оказва единно цяло с него. Създателят участва активно в живота на човека, например, разпределяйки във времето действието на закона за кармата.

2. Всички ги интересува въпроса, кой регулира или определя срока за живот на човека. Тук няма никаква тайна от човека.

Основният начин за бягство от живота – е един (инвалидност /загуба на трудоспособност/, болест, а понякога – нещастен случай)  и причините са три.

1)      най-често – натрупвани ДЕСТРУКТИВНИ ПРОГРАМИ НА ПОВЕДЕНИЕ за много животи, които се повтарят през всеки от следващите животи с добавянето на нови, ако не се коригират.

Това е – следствие от без духовни или духовно невежи животи, които постепенно се реализират през целия живот, и с невежеството се обяснява: "стареенето".

Ако духът и душата са изчистени от тези програми, те вече не ограничават срока на живот. Злостните нарушители на етичните закони висят в болниците още от детството, и лягат в гробищата още по времето отпуснато им за живот. Това е - най-голямата рискова група по духовни причини.

Когато човек се очисти от кармични грешки на първо място излиза втората причина - избраната цел в живота.

2)      животът може да е кратък и при липса на разрушителни програми - поради ниското ниво на ЦЕЛТА в живота.

Човек трябва съзнателно да избира целта на живота си и да я постигне, и ако е необходимо – съзнателно променя нивото на целта си, определящо възрастовия ресурс на живота. Например, програмата: „да се построи къща, да се отгледа син и засади дърво" изисква малко повече от 60 години.

Понякога ние се сблъскваме с тази причина, не разбирайки действието й. Така например, пет-годишно момиче обещала на мъртвата си любима баба, която идва при нея в съня и, че след четирийсет години, ще отиде при нея.

Това е – програмата вградена в съзнанието на самия човек, сработила точно след четиридесет години: със старта на сериозни здравословни проблеми. За разлика от животните, всеки човек преди въплъщение на Земята във физическо тяло знае ясно целта на предстоящия си живот. Тази цел може да бъде само лична, на семейството, на рода, на всякаква общност (религиозна, социална или друга), на държавата, на човечеството, на Слънчевата система, на Галактиката, на Вселената.

Всички цели са описани в седем нива на избор за цели в живота. Седем избора на цели водят приблизително  до продължителност на седем живота, дори когато с кармата всичко е - чисто. През целия живот, избора може да се променя във всяка посока, променяйки жизнения ресурс.

Величината на ресурса може да бъде съзнателно променяна и в течение на живота, изменяйки нивото на избор за цел в живота. До юни 2005 година първата проверка за съответствие на възрастта при избора на цел се проведе на 55 години, и ако избраната цел е цел на първо ниво (да си построи къща, да се посади градина и възпита син), духа след 8 години включва програмата за унищожаване на тялото си: "това е направено - време е да се прибера вкъщи."

Последна проверка (за седмо ниво) ще се състои след 213 години. Сега първият тест преминава през 37-та година (с времето ще достигане 21 години) и Програмата за излизане се включва след 11 години, а последния тест – ще е след 351 години.

Въпреки това, днес по-голямата част на човечеството - е "спящи" хора, които си представят себе си като физическо тяло контролирано от мозъка, което фактически е животното. Освен това, тази бедна представа на човека е изгодна за властимащите, подкрепяна и разпространявана от медиите и е доминираща в обществото.

По тази причина не само "спящите", но и по-духовно развитите хора, без да се замислят за съдбата си, са принудени да живеят с тази примитивна, по същество, животинска програма. И практически всички са в плен на приетия начин на живот, в чиято основа е ПОТРЕБЛЕНИЕТО като основен критерий за качество и цел в живота.

Без да мислят за смисъла на живота като космическо явление, нито за законите, които управляват живота, хората, включени в надпреварата за благосъстояние са с мисленето, че това единствено има смисъл в живота. Особено, след като съществуващото общество се обявява за най-доброто, напреднало, развиващо се без никакви ограничения. Това създава у човека идеята за произвола, а според преуспяването - и за привилегироване.

Единното Знание помага на човека да осъзнае своя Божествен образ и  пътя към подобието на Бога. Разглеждането и на двете причини показва, че човек – сам в себе си е господар на живота си, просто не го разбира това и пуска нещата на самотек, или живее с идеята, че застаряването е естествено, а сам убива себе си в преденото от самия него време.

3)      Когато ДУХЪТ Е РЕШИЛ ДА СЕ ОТТЕГЛИ ОТ ЖИВОТА (това може да бъде съзнателно и подсъзнателно), той трябва да "спре тялото."

Той има повече от сто програми за самоунищожение: инсулти, инфаркти, ракови заболявания и много други. След смъртта на човешкото тяло убилите го програми (система за самоунищожение) трябва да бъдат спрени.

За това са религиозните ритуали над мъртвите: панихида, четенето на Псалтира, или Книга на мъртвите и т.н. Ако това не е направено, стартираната програма продължава да работи и в бъдещи животи, като че ли по старо разписание, убивайки  дори духовния човек.

Това е причина - в резултат на неграмотност, например, безотговорността на атеистите.

4)      По време на прехода, има и друга (четвърта) чисто духовна причина за физическата смърт: НИСКО НИВО НА ЕТИЧНИТЕ СИСТЕМИ НА ЧОВЕШКИТЕ ЦЕННОСТИ или ниско Достойнство и Отговорност на душата му.

Преди това пътя до смъртта се определял от Жизнеспособността, която се намалявала по етичната скала до границата между йерархия и анархия, при което спирала работа имунната система и физическото тяло оставало без защита срещу всякакви заболявания.

Когато Жизнеспособността се понижи до следващото ниво на хармония,  душата се отделяла от тялото, а тялото живеело без душата си, докато загине. Така е било до етичния подбор на творците за Новия Свят.

Подбора на творците днес вече е по три показателя: ценностната система на човека, неговото Достойнство и Отговорност. За творците, чиито показатели (ЦC, Д и О), са под праговете, установени за подбора, още сега вече съществува риск от физическа гибел. Както виждате и тези две причини се определят от самия човек, а най-важното, от вярата му.

Следователно, човек може сам да се разпорежда дори със срока на живота си, но първо трябва да разпорежда със своето съзнание, а кой прави нещо съзнателно?

В съзнанието на човека може да домакинства активен роднина, църквата, телевизора със стоящите зад него управители, присадени върху него идеологии, а дори и собствените му, но от предишни животи, вкусове и наклонности, начини за реализация на желания.

На него понякога му е трудно да повярва, че това – е той самия и той говори за вселени в него духове. Но, слава богу, всичко е поправимо, но трябва да знаете какво да се поправи и как.

3. Тъй като главното съдържание на събитията на Прехода - са етични, считаме за наш дълг, по възможност, да се обяснят настъпилите събития в същността им. Сега много говорят за Прехода в петото измерение, разбирайки под първите четири триизмерното пространство и линейното време. Какво трябва да се разбира под пето измерение, никой понятно не говори.

Като се има предвид всичко, което беше казано дотук за пространството, необходимо е да се разглеждат пространствата, Нави, Яви и цикличното време, като  четири-измерен протяжен свят, а в същото време пък Прави и Слава са представени в точката, в която са заключени безкрайността и вечността.

Физиците не обичат да представят живия свят, тъй като в него има много непонятно и необяснимо, включително и невидимия, или видим, но съвсем не от всички. Живия свят има още и пето измерение - нивото на организация на живите системи или нивото на съзнание, управляващо тези системи. Петото измерение – с количествени показатели на развиващото се съзнание и духовност.

Всичко живо съществува  в петото измерение винаги, но в съвременното общество този показател не е признат като съществен за живота, тъй като колкото е по-нисък стандарта на живот на масите, толкова по-евтина е експлоатацията им (по-висока печалба).

В началото на XXI век нивото на духовен живот на планетата падна до границата на йерархия-анархия, т.е. на нивото, където започват да действат само криминалните закони и не работят имунните системи.

Разпространението на СПИН и криминализирането на света потвърждава тази етична оценка. За механизъм на развитие на биологичния живот е обявена между-видовата борба, а за социалния - борбата между доброто и злото, въпреки че нито едното, нито другото може да служи за поддържане на живота, както може да се види наоколо. Единствен жизнеутвърждаващ принцип е хармонията между разрушаване и съзидание, а съзидателни и разрушителни средства са емоциите.

Хармонията като принцип има безкрайно много нива за поддържане на живота, и тя, както и духовността с ниво на развитие на съзнанието са измерими количествено в единици на петото измерение.

Петото измерение след Прехода става основен критерий за ценностите на живота и самия им Творец. Единното Знание в продължение на десет години развива този подход в естествознанието, но традиционната наука не го забелязва.

4. Съвременния човек сам създава социума около себе си. Поради това, главното условие и действия за успешен Преход, е да се създаде Нов човек. Първото условие за изграждането на ново общество и създаването на неговия елемент - новия човек се състои в повишаване на  основния жизнен ресурс на Земята - ЛЮБОВТА.

По време на прехода на Земята количеството на Любовта постепенно ще се увеличава в милион пъти. Ще се промени само етичната обстановка на Земята и този процес върви вече от 2005-на година .. Източникът на тази любов са хората, живеещи на Земята.

Това - състояние на ЛЮБОВТА като жизненоважен ресурс и като закон на живот е заключено в самите хора. То позволява да се изменя и коригира състоянието на етиката на околната среда обитавана от човека от ад в рай. Какво се случва с хората? Увеличаването на Любовта стимулира творчеството на човека, като му придава сила и повдига духовността.

Изглежда, че всички трябва да са доволни. Но от такава промяна в околната среда ще се възползват само тези, които са в състояние да съществуват хармонично на по-високо ниво на хармония, без да разрушават света си.

Как да се разбира това? Хората си мислят, че ако те искат добро (комфортен живот, например), то те имат право за това, не подозирайки, че желанието за добро може да се превърне в зло, ако не умееш правилно да се разпореждаш със себе си.

ЛЮБОВТА носи сила на духа, активност, желание. Но духовните възможности за творчество се определят от нравствеността, ценностната система, здравословното състояние.

Фактически, човек се изпитва в новите хармонични условия като съзидател. Невежеството забавно иронизира: "Не ме учи как да живея, по-добре ми дай пари" Правото да живее както той иска, разбира се, всеки има. Но има ли духовни възможности? Достойнството на човека (набор от емоции - творчески инструменти на душата) може по ниво на хармония да се окаже по-ниско от желаното.

И, желаейки за себе си добро, невежите сами разрушават собствения си свят, тъй като на по-високото ниво на хармония (където те искат да бъдат), не са в състояние още да съзидават.

Извършвайки по незнание или съзнателно етични грешки, те по Достойнство, Ценностна система, Отговорност падат по-ниско, отколкото са били преди изпитването.

Това е - най-разпространеното въздействие (вътрешно) зло на човека в света на насилие и паразитизъм. Човекът излиза зад линията на устойчив живот и загива.

5. Всички необходими инструменти за едно ново общество вече са създадени, а от 17-ти Септември 2006 започна Страшния съд на Земята по неговите критерии (паразитизъм) за сега живеещите, и отсяване на неспособните да изграждат Нов Свят. Започна подбора на новите хора - строители на Божието Царство.

За много дори и духовни хора, научили се да живеят успешно в паразитното общество, но все още нищо  незнаещи за започналия подбор на строителите на Новия Свят, възможността да вземат участие в създаването му предполага да преобърнат съзнанието си. Същността на изпита е в това, че всеки с духовен труд създава в себе си Новия Човек.

Не "златен милиард" от избрани паразити ще останат живи на планетата след 3 години, отпуснати за изграждане фундамента на едно ново общество, а онези, които имат необходимите за строител на новия съзидателен живот духовни качества.

Целта на духовното развитие - не е в демонстрирана праведност, а в притежавана ЛЮБОВ и развито съзнание.

За всеки остава възможността  да усвои новите технологии на живота и остане да живее.
Апостол Павел казва: "Не всички ще умрем, но всички ще се променим." Изпитът ще бъде от полза за всички: и за мъртвите и за живите. Но слава - за оцелелите, тъй като те ще могат да оцелеят, изменили се така, както това е необходимо за Новия свят.

Колко време остава на всеки за корекция е трудно да се каже, но най-важно е - да се започне. Това е същото – способните творци са активната част на обществото.

Необходимо е да се промени светоусещането и се усвои новия творчески инструментарий. Нужна е революция в съзнанието, както за преуспяващите за сметка на другите хора, така и за работещите за тях, безотговорни труженици. Готвейки се за Прехода, ние трябва да мислим за това, как да се научат да съзидават възможно най-голям брой хора.

След това ще има по-малко грижи, как да се посрещнат катаклизмите. Затова всеки трябва да помисли не само за методи на съзидаване, но и за това, какво ще представлява този нов живот. Какво ще остане в него от предишния живот, а и какво не се вписва в него.

Каква е основната разлика между новия свят и стария. А тя е ето в какво: Основната цел и съдържание на живота е Любовта. И всяко действие е насочено към умножаване на Любовта. Получена Любовта би било добре да се използва при необходимост за духовно развитие, подобряване Достойнството и Ценностната система, да не говорим пък за здравето.

Въпреки това, съвременният човек не знае, че трябва непрекъснато да се учи и се пречиства духовно, тъй като устройството на съществуващите общества тласка хората към грешки.

Как да намерим слабите си страни и да се пречистим? Исус е учил да Обичаш ближния си, както самия себе си, тъй като и двете са еднакво достойни за любов. Те са -  учителя, по Достойнство отразяващо един друг (като в огледало).

Ето защо, от ближния е нужно да се получи информация за своите проблеми, гледайки в него като в огледало. И, макар че всичко в субективния свят се създава от нашия дух, осъзнаването с личността си чувството за своя собствен сътворен свят, и главното, отговорността за него, от нея дълго е отсъствала.

За хората със съзнание с по-високо от 7-мо ниво на хармония - това вече не е нормално, но да се обясни е много просто. Не бидейки позната със своя дух и озовавайки се в свят, който тя не харесва,  личността се старае да "отразява агресивното въздействие на външния свят."

Това е - абсолютно безперспективно занятие, ако не промени себе си и своя дух. Може дори да разбие "огледалото", но вместо него ще се появи друго. И личността се вкарва в борба, прави грешки и губи жизнеспособност под действие на закона за самоунищожение на злото. Нали, трябва също така да се досети, че вината е на собствения дух, и само с него трябва да се справи.

Хората над 7-ма степен на хармония обикновено вече са наясно с необходимостта да се работи върху себе си и знаят стойността на покаяние и изповед.

Известно им е, че да видят гредата в окото си е много по-трудно, отколкото прашинка в окото на ближния. И, че следва по-често да се оглеждат в огледалото: и в това от стъкло, и в онова, с прашинката в окото – на ближния си. Така Създателят е създал обществото. Общество - среда за обучение. Учете се на своето собствено равнище на хармонията - с Достойнство.

Трябва да знаете устройството на обществото и да го ползвате. Ето защо, ако в близко общество има конфликт или дори само съмнения, че може да се случи, трябва да търсите причините за това събитие с духа си на информационен план.

Колкото по-ниско е нивото на съзнанието на човека, толкова по-трудно е той да попадне в Новия Свят. И такива хора – са болшинството на Земята. Поради това е толкова голям броя на  предполагаемото им отсяване. И ако това е – така, то трябва да бъде добре проучен и механизма на етичния подбор и самата система за духовното здраве на човека.

2012 – е интересна година в историята на Земята, но и предходните й, и следващите години ще бъдат паметни и наситени със събития, не по-малко важни.

От 1996 година се въплъщават вече хора от 6-та под-раса на арийската (5-та) раса. И действително  2012 г. ще бъде богата на космически събития, които ще ознаменуват края на адския период в живота на човечеството. Насилственото-паразитно общество не ще доживее до този рубеж. То вече умира, но как ще протече  агонията му? Новото общество, очакващо ни, ще се основава на божествените принципи (закони).

И ние още сега трябва да започнем да го изграждаме, за да смекчим по възможност хаоса на  Прехода. Но затова трябва да знаем какво ни очаква и къде ще попаднем. Едно от основните условия за съществуването на съвременното общество е невежеството на по-голямата част от хората. От човека се скрива истината за живота.

Скриват факта, че неговото собствено съзнание контролира живота му, че и науката, и религията, и медиите се опитват да забавят получаването на знания от масите, защото знанието прави човека независим, свободен. Ако човек е разбрал това, очаква го следващата лъжа, че неговото съзнание - това е разума. В действителност, съзнанието това е – воля, разум и чувства. Дори и на образования човек дават тест за "коефициент на интелигентност", като че ли само един интелект определя съзнанието.

От хората се скрива факта, че делът на съзнателните волеви актове на съвременния човек се измерва с части от процента.

Подсъзнателните интелектуални актове -  са още няколко процента, и всичко останало в живота на човека – е море от емоции и емоционални решения. А какво е това невежество в сферата на чувствата? Това е - безнравственост.

Безнравствеността е модела на съвременното общество. Тя е заразила и най-високите етажи на властта и това беззаконие няма кой да го спре. Беззаконният свят се демонтира.

Този процес се ръководи и контролира от Твореца. И няма съмнение в успешното приключване на реформите. Нашата задача – е да опишем духовното съдържание на събитията, онова най-важното, което сега се случва.

2012 г. – е символ на революцията на съзнанието, на избавлението на човечеството от невежеството и безнравствеността. Ако искаме да изучаваме някое явление, процес, ние трябва да се научим да измерваме това, което изучаваме. А за изучаването е необходимо съзнание, неговото състояние и характеристики. За изучаване на засегнатите въпроси, първо да се запознаем с обобщената оценка на развитието на съзнанието. Всяка жива система се възпроизвежда и управлява от собственото си съзнание, Съзнанието - е Троица: воля, чувства и интелект. На свой ред, съзнанието може да се управлява по различни начини.

При инстинктивното (до Арийската раса) управление,  волята и интелекта, както в "частния", така и в "обществения" живот са се проявявали по програмата на инстинкта, предписана от Създателя, а в чувствената сфера управлението се извършвало също така, както и сега .. Човекът, обаче на Арийската раса - и живота си, а и обществото си създава сам по своя собствена воля, интелект и чувство. Как ги създава?

Всъщност, съзнанието на  човека се намира под егрегорно социално управление (основано на чувствения характер).

Егрегор това е - мисъл-форма. Обобщаваща мисъл-форма се създава от отделни хора или групи. Егрегорите се създават несъзнателно.

Повечето хора даже не осъзнават, че участват в създаването на някакви егрегори. Става дума за груповия егрегор, ако изградилата го група от хора има някакъв стабилен обединяващ признак.

Управляващата сила на егрегора зависи от силата и качеството на чувствата и замисъла, вложени от хората в мисъл-формата, и обединени в нея. През последните няколко хиляди години множество земни егрегори са създали на Земята задушаващата атмосфера на неморалност и мрак от невежество.

Идеята за малкото щастливи, по пътя на поробване на всички други, е породила концепцията за живота на "златния милиард", а в същото време, Земята, при липса на хищничество, е в състояние да изхрани 36 милиарда души. Това беззаконие на концепцията вече се реализира под името - глобализация. Такава обстановка е станала възможна чрез използването на магия с цел да се избегне действието на Божествените закони. Магията сама по себе си – е естествена човешка способност. Но комбинацията й с безнравственост, изобрети така наречената черна магия - използването на магия в нарушение на Божествения закон за лични, колективни, държавни и глобални цели: насилие, поробване, паразитни структури и т.н. В бъдеще възможността за такова нарушение на Божествения закон не се допуска. Творецът е създал на Земята школа за живот и развитие на съзнанието и  противодействие на плана Му еднозначно, определя незавидната съдба на проекта за глобализация.

Погрешно е да се говори за края на света за всички. За някои - край на света, а за други - начало за вечен живот. Всички висши ръководители са предупредени, а след това всеки сам решава съдбата си. Шансът да се спаси бе даден на всеки. Ако описваме жива система, ние задължително трябва да разполагаме с описание на съзнанието й и физическото й тяло, в чието съзнание частично се намира. Част от съзнанието не е локализирано в тяло и е с нелокални свойства. Физическото тяло се описва, така както и неживите тела, в четири-мерното пространство-време. Математиката е - физика на съзнанието, или по-точно, неговата интелектуална част.

Благодарение на математиката, съществува представата за измеренията, като значими и най-вече информативни направления на събитията.

Математиците създадоха идеята за чистота на информатиката и започна да се говори за взаимно независими посоки на развитие на събитието. Тези направления са наречени орти.

Минимален брой вектори са необходими и достатъчни, за да се опише която и да е реалност и установи нейната размерност. За да се опише физическия свят се използват четири орти: дължина, ширина, височина и време. С развитието на науката, учените осъзнали, че времето и пространството, описани от три мерки не са независими и започна да се говори за пространство-времето, пространство-времеви континуум като описание на физическия свят и т.н.

Но те още не са склонни да мислят, че пространство-времето - е израз на свойствата на съзнанието. Сега много се говори за Прехода: квантовия преход, преходът към други измерения, но никой не казва ясно, що за измерения, и къде ще попаднем в резултат на прехода. Ние също така говорим за Прехода, но ние знаем къде ще попаднем.

В Единното Знание съществува пето измерение като направление измененията в едно от главните  свойства на живите системи – само-организация на живото.

Този вектор е орт в пространство-времевите набори от орти. Добавянето на този  орт, за да се опишат свойствата на живата система ще позволи да се оцени значимостта на самата система и нейното ниво на развитие и функциониране от гледна точка на хармонията.

Разбира се, че качеството на развитие на живата система, нейното ниво на само-организация еднозначно определят свойствата на съзнанието, управляващо тази жива система. Най-интересното, което за човек съвестно изучаващ  живота е, че не се откриват никакви нови сфери на живот.

Разкриват се само по метода на научно изследване вътрешното съдържание на живота, което се нарича духовност.

Оказва се, че всички ние "говорим проза" днес и винаги сме говорили. Но ако четирите измерения описват събитията от външния свят на човека, петото измерение описва вътрешния или почти не физическите събития. Всъщност, хората не използват още средствата за количествено описание на духовните изменения, които настъпват в човека. За съвременното общество това не е необходимо.

А в резултат на Прехода ние в крайна сметка ще попаднем в едно общество, където вътрешното качество ще бъде основната характеристика на човека - неговото достойнство, лицето му. Така че днес ние подготвяме хората за живота в новото общество. Ние описваме това духовно пространство на живот, запознаваме с неговите свойства и особености.

И за много хора в това няма нищо ново по смисъла на знанието. Освен това, ако ние владеехме езика на ароматите, обяснения не биха били необходими.

Словата на езика на ароматите дават възможност за оценка на духовността. И на този език, общува  целия жив свят. Обаче, съвременният човек не владее този език. В създалата се ситуация ние трябва да изложим интуитивно знание със словата на интелектуалния език. Човек не може да се абстрахира от този вътрешен живот. Той през всичкото време се сблъсква с неговите проявления във външния си живот, но не разбира нито неговото въздействие, нито значението му. И най-важното, той не разбира, че целия си живот е създал сам, въпреки че всички медии, религия и власт го убеждават в обратното.

Едва след като той осъзнае това, ще направи първата крачка към свободата. Нашите славянски (или езически) предци описват света като четири подпространства: Правь, Навь, Явь и Славь. Първите три представляват описание на психическия, астралния и физическия свят, а Славь – това е средата за развитие на свободното въплътено съзнание. Това е - човечеството в Божия закон.

Планът на Създателя, или Ритъма на развитие на вселената не оставят повече възможности за съществуването на паразитното общество. Преходът ще ни приведе до едно ново ниво на съществуване на обществото – към Славь. Ясно е, че лицето на това общество ще определят съставящите го хора. Затова е естественият подбор на хора за едно ново общество. Единното Знание показва качествените и количествените показатели (стандарти) на този процес на подбор.

Само-организацията на живите системи – е критерий за развитието на съзнанието на всички познати ни форми на живот на Земята, като се започне с елементарните частици и се завършва с човека (homosapiens), намиращи се на много различни нива на само-организация. Като цяло, същността на живота на всяко въплътено същество – е в натрупване житейски опит на неговото ниво на само-организация.

Творческият процес за всеки от нас е съзидание на вътрешния космос на фона на външния хаос. А жизнения опит в творчеството принадлежи на съзнанието. Животът на всички живи форми, с изключение на човека се определя от строги програми (инстинкти), създадени от Твореца предварително за всеки биологичен вид и, ако е необходимо, те също подлежат на изменение. Всеки вид изпълнява възложените му функции. В настояще време няма никаква еволюция на видовете и между-видовата борба, като жизнен принцип не съществува.

Има само механизми за адаптация към екологични ниши, представени в хомоложни редове от приспособени биологични видове.

Борбата като явление въобще не е начин на живот, а е начин да го унищожава. Тя не може да бъде в основата на живота като явление. За конкретната същност борбата е жизнен проблем, но не и живототворящ механизъм, или още повече принцип.

Основа и принцип на живота е ХАРМОНИЯТА, имаща безкрайно много нива на хармоничност или само-организация на живото. Съотношението на космос и хаос във вътрешността на живата самоорганизираща се система показва нивото на хармония на съзнанието на тази жива система. Най-високата степен на само-организация представена във вселената е Космоса, най-ниската - точката, където всеки живот е прекратен като процес.

Всеки биологичен вид има своите присъщи му степени на само-организация, обезпечени програмни инстинкти. По този начин, нивото на съзнание на индивида е свързано здраво с равнището на само-организация живота на вида му. Нито един индивид в до-човешките царства на природата няма свой интелект. Преди 12 хиляди години в резултат акта за индивидуализация, човека (5-та арийска раса) е получил индивидуален дух, индивидуална душа и свободна воля, заедно с индивидуален интелект (по образ и подобие на Бога). Той станал творец. За разлика от животните, нивото на само-организация на човека творец може да се променя и при обучение в творчество – да расте.

В процеса на обучение, който заема милиони години, човекът се учи да бъде БОГ.

От гледна точка на волята и свободата й, всеки дух започва обучението си с някакво ниво на развита чувственост. Той получава свободна воля, т.е. става личност с индивидуална душа, достигнала 17-то ниво на хармония в рамките на инстинктивното развитие.

Сега той отново трябва да докаже своята креативност, но не в колективен, а в индивидуален душевен опит.

Заедно с индивидуалната душа човек получава и индивидуална воля да извърша действия и отговорността за тях. Системата за измерване на само-организацията, както е известно на всяка наука, за разлика от наблюдението, започва с измерване и класификация. Така че, на първо място, да се научим да измерваме това, което изучаваме.

Процеса на обучение предвижда творчески ръст на твореца, водещ до повишаване нивото на неговото съзнание и повишаване степента на само-организация на неговите живи системи, включително тази, управлявана от духа на тялото. Всички тези явления на вътрешния живот или състояния на съзнанието ние "привързваме" към петото измерение.

Въвеждаме линейната координата (оста) за измерване на степента на само-организация на живите системи като цяло. Фактически, оста на само-организацията съединява Хаоса (ниската точка) и Космоса (високата точка). Доколкото всяка жива система се създава от дух, ние можем да оценим общото състояние на съзнанието на духа по нивото на само-организация на живата му система. Всяка крупна самоорганизираща се система се състои(изгражда) от живи системи на низше ниво на само-организация.

Според  йерархичните отношения, системите могат да бъдат независими или да се намират в състояние на приятелска симбиоза, или в отношения „хазаин – паразит”. Йерархията на системите се поддържа от имунни механизми. За измерване степента на само-организация ние създадохме оста, а сега ще си въведем единица измерение. Основният критерий за само-организация се оказва способността към самостоятелен, независим от другите живот. Той разделя цялата ос на две принципиално различни области: самостоятелно съществуване и паразитизъм.

Тази ненарушима граница на оста на само-организацията разделя паразитиращите системи от самостоятелно и независимо съществуващите системи. Под тази точка има един свят на разлагане, разпадане (ада), а над нея - светът на жизнеутвърждението  и жизнетворенето, един свят  растящ или стационарно устойчива само-организация (рая). Макар някои хора да могат да съществуват самостоятелно и независимо, човечеството като цяло днес е паразитна система. Степента на разстройство (хаотичност) на паразитна система оставена сама на себе си - нараства. Степента на само-организация на системата спада, а тя в крайна сметка загива.

Наблюдавайки на Земята такъв свят около себе си, физиците са решили, че цялата вселена притежава същите свойства. А Вселената е вечна под животворящото управление на своето съзидаващо съзнание. На Земята, човешкото общество днес и повечето хора в него имат, всъщност, паразитни съзнания.

Заради това, не виждайки локалната вредност на своя свят и неговите различия от Космоса, човек не може да разбере първичността и предимствата на животворната сила на съзнанието. Числото Троица с налични две принципиално стабилни точки по оста на само-организацията позволява да се установят правила за количествено степенуване на само-организациите на живите системи - да се създаде скала за измерване само-организация или хармония.

Подобно на това, са били по тяхното време формирани правилата за измерване на температурата, където интервала на температурата от топенето на леда до кипящата вода се разделя на сто равни части, наречени градуси по Целзий, с нула на долната граница в промеждутъка на температурите. За въвеждането на единица само-организация за цялата област паразитизъм от долната граница (смърт на живото) до нейната горна граница (разделяща света на паразитите от света на самостоятелните, независими системи), тя е разделена на 7100 равни части - нива само-организация.

Броят на нивата се избира така, че да е възможно да се наблюдават промени в нивото на само-организация на всеки човек, в резултат на неговите самостоятелни действия. С единицата мярка - Числото Троица (ЧT) е наречен по-голям сегмент от формираната скала - степен на числото седем (математик би казал, че е логаритъм на база 7, а скалата би нарекъл логаритмична). Това означава, че съседните на Числото Троица характеризират системата, по нивото на само-организация, което се различава седем пъти. Горната граница на света на паразитите е приета за нула (0ЧT). Долната се отбелязва с отрицателно Число Троица –100ЧT. По този начин цялата паразитна област (от –100ЧТ до нула ЧТ) се счита за област с отрицателна само-организация.

Движението по такава скала надолу (увеличение отрицателното Число Троица) характеризира  дезорганизацията или падението (снижаването) само-организацията на живата система или твореца. Учените говорят за увеличена ентропия. Естествено, че получената единица за измерване може да се използва без ограничения в положителната област на оста само-организация - от 0ЧT до + безкрайност ЧТ. Названието Число Троица - не е случайно.

ЧИСЛОТО ТРОИЦА отразява обобщената характеристика на живите системи, състояща се в неделимо оценяеми и в същото време различни един от друг (не сливаеми) три ипостаса на живото: закона и източника на живота - ЛЮБОВТА, единственият начин на живот - ХАРМОНИЯТА,  предмета на живота и неговия обект и субект - ВЪПЛЪТЕНОТО СЪЗНАНИЕ.

Приетата мерна единица (Число Троица) е подходяща за обозначаване нивото на само-организация на живите системи като цяло и техните самоуправляващи се части, а също за свойствата на ТВОРЦИТЕ и хармоничните им характеристики, произтичащи от жизнените процеси.

Нивата на организация на събитията се определят от нивата на само-организация на ТВОРЦИТЕ на събития.

Процес в обучението на ТВОРЦИТЕ се наблюдава с повишаване нивото им на само-организация.

Оказа се, че скалата за нивото на само-организация може да се използва за оценяване, а следователно и за количественото (точно) изучаване на такива понятия като духовност и етика на ТВОРЦИТЕ.

Последните са тясно свързани с нивото на само-организация на живите системи, и дори го определят. Можем да считаме, че всяко събитие има етична характеристика, достъпна за  измерване по предложения метод. В Единното Знание има наука анаетика (етичен анализ), която изучава с количествените методи духовното (етично) съдържание на всяко събитие. На рисунката скалата на Число Троица е представена в лявата колона. Изобразява значенията на Число Троица от -100 ЧТ до +100 ЧТ  през 5ЧT.

Не може да се каже, че ние измерваме нещо ново, неизвестно. Например, на образувалата се скала намери своето отражение концепцията за рай и ад: Адът е област на паразитиране (отрицателните Числа Троица), а Рая е областта на положителни само-организации от 0ЧT и нагоре.

Интересното е, че Обетованата Земя се намира (от –20ЧT нагоре до безкрайност). Това - не е географско понятие, а духовно.

То показва област от духовния свят, където се намира съзнанието на онези, които са придобили Светия Дух. Придобивайки Светия Дух, човек става независим от обществото. Доколкото ада – е духовното място на съвременното общество ще отбележим следното: Адът характеризира явление и зона (област на духовния свят) на паразитиране, когато космоса по волята на твореца се  превръща в хаос (или по-точно: ресурса на система от високо ниво се използва за живот на система от ниско ниво).

Адът е разделен от своя страна на две различни области: анархия и йерархия (вж. рисунката). Въпреки че двете области се характеризират от неспособността си самостоятелно да поддържат независимо от другите системи, съществуване. Анархия се нарича най-близка до абсолютния хаос област, от –100ЧТ  до –90 ЧТ, където е невъзможно (поради ниското ниво на организация) да се поддържат йерархичните връзки между живите системи.

Там живеят по правилото - да се изяждат един друг и никой за нищо да не е отговорен. Това е вече областта на неодушевения свят, който някога е бил жив. Но дори и там, оказва се, е възможен  живот на паразити, живеещи за сметка на живите системи от по-високи нива, живот като абсолютно потребление. Над границата йерархия/анархия (–90ЧT) вече работят имунните системи, поддържащи йерархията на живите системи. Въпреки всичко това е - царството на принудителна симбиоза, където едни участници в симбиозата паразитират над други.

Обаче природата има не малко примери за обединяване на недостатъчно самостоятелните системи с цел формиране приятелска симбиоза (биоценози и зооценози), извеждащи такава симбиотична  система в област на устойчива съвместна само-организация.

Дружествените ценози – са най-разпространената форма на живот в Космоса. Относно предложената ос за измерване на само-организацията, трябва да се каже, че тя е една от седемте независими координати за описване на живия свят.

Тя се нарича "ниво на само-организация" и е един от трите компонента за оценка на етиката. Доколкото еволюцията на съзнанието, за която ние не трябва да забравяме, е движение по тази ос, посочената мерна единица широко се използва за количествена оценка етапите и ключовите моменти от еволюцията на съзнанието.

Тази възможност специално е разработена в рамките на Единното Знание за количествените методи за изучаване на съзнанието. Без количествен подход към изучаване на съзнанието, по наше мнение, просто няма смисъл. За оценка на еволюцията е по-удобно да се използва по-крупната мерна единица  - Ниво на хармонията. Нивото на хармония в Единното Знание има също по-крупна единица за измерване само-организацията на живото, използваща понятието на основния жизнен ресурс на живата система - Любовта. Това позволява всяко явление в състояние на хармония или само-организация грубо да се оцени Нивото му на хармония, а най-точно е – с Числото Троица.

По-точни измервания са възможни и в нивата на само-организация (все още широко не се използват). Единицата е получена по следния начин. На относителната скала за само-организация е взет  сегмент от –100ЧТ до +100ЧТ и е разделен на 20 Нива на хармония (от 0-та до 19-то).

ЛЮБОВТА на всяко по-високо ниво на хармония е в повече 10 пъти в сравнение с предишното. Тази скала е също логаритмична, но ние я разглеждаме също като относителна скала, което може да се съпостави с относителната скала за само-организация.

Относителното разположение на двете скали е такова, че на всяко Ниво на хармония се поставят 10 от Числата Троица. Нужно е да се отбележи, че скалата за нивата на хармонията има вид на стълбица, където всяко стъпало заема интервал между две съседни, кратни на  десет Числа Троица (виж фигурата).

С други думи, преходът от стъпало на стъпало е съпоставим с Числата Троица, кратни на десет. Тогава стойностите на Нивата на хармония съпоставени с Числата Троица, са окончаващи на 5. Относителното разположение на двете скали е такова, че Раят е разположен от ниво 10 и нагоре, Адът обхваща Нива на хармония от нулево до девето включително, а областта на анархия заема нулево ниво, Обетованата земя (областта на придобиване на Светия Дух) – е от 8-то Ниво на хармония и нагоре без никакви ограничения. Нивото на хармония като единица за измерване показва, първо, че нивата на хармоничното съществуване са безкрайно много, а животът на всяко от тях има свой хармоничен образ. Човекът може да преминава от едно ниво на друго изключително само по духовното съдържание на своите постъпки.

Първо преминава съзнанието, а след него - тялото. Всеки един от тези преходи е болезнен за тялото - това е загуба на здраве или неговото възвръщане. На второ място, ние можем да усетим значението и влиянието върху живота на основния жизнен ресурс - ЛЮБОВТА. В процеса на еволюцията на съзнанието придобиване на ЛЮБОВ определя начина на живот на човека и е една от основните задачи на живота. На трето място, хармонията нагледно се утвърждава като единствен начин на живот. Представата за борбата като начин на живот е отживял времето си мироглед за добро и зло.

Не съществува зло, като самостоятелно начало. Злото - е недостатък или отсъствие на ЛЮБОВ. "Не смесвай човека – това е образ на Бога – със злото, което е в него - пише праведника Йоан Кронштадтский - защото злото е само чисто случайно нещастие, болест ...." В  процеса на еволюция на съзнанието ЧОВЕКА-ТВОРЕЦ крачи като по стълба от едно ниво на хармония на друго и етични характеристики, а след тях и останалите качества на  обществото, в което човек живее, растат. На рисунката са показани и преражданията. Техните названия съвпадат с названията на статута в резултат на персоналната атестация, която се извършва след живота на всеки човек. С Нивата на хармония може да се измери и сегашното духовно състояние на съзнанието на човека. Ние ви запознаваме с един сравнително прост начин за измерване в духовния свят.

По нататък ще бъдат разгледани методи за изследване и измерване на качествените и количествените показатели на духовността, които конкретно засягат съдбата на човека в Прехода.

Ние разказахме в предишната статия за инструментите, с които могат да се изучат духовни явления в живата природа. По-долу ще покажем какви възможности дава прилагането на тези инструменти за изучаване на съвременния човек. Умението да се измерват характеристиките на духовни явления отваря възможността за класифицирането им като информационни показатели.

Това посочва възможността да се класифицират хората според някои от техните вътрешни свойства, които сега не се отчитат нито в ежедневния живот, нито дори и в средата на училищата, които се занимават с духовното развитие на човека.

Може да се каже, че ние сме с намерение да проучим вътрешния човек, в същото време, когато в живота хората фиксират свойствата на външния човек. За да се отличат хората един от друг се ползват показателите: височина, тегло, пол, възраст, външен вид, глас, строеж на лице и т.н. Когато един човек, например, го вземат на работа, него го изпитват  по съвсем различна програма. Тази програма обикновено се свързва с някакви умения, способността да се мисли и други характеристики, които не са включени в числото на външните характеристики.

За нас, тези данни не са информативни, защото те нищо не говорят за наличието на специфичните емоции, развитие на интелекта, способност да се проявява воля и други конкретни свойства на духа, душата и личността, проявявани в живота.

Единствената характеристика, която до известна степен свързва външната страна с вътрешния човек, това е състоянието на здравето, и то не винаги. Въпреки това, с голяма увереност можем да твърдим, че в по-голямата си част болните хора - това са грешници и носители на злото, или са били такива до неотдавна.

И накрая, нас може да ни интересува получаването на информация за такива чисто вътрешни характеристики, черти на характера, честност, способност да се спази дадената дума, отношение към нарушаване на законите и способността да се спазват, доброта, духовност.

Липсата на количествената оценка в изследването на характера, емоционалната и интелектуална дейност, мирогледа на човека сериозно затруднява процеса на придобиване нови знания в областта на същата тази психология.

Изучването на съзнанието все още се базира на традиционните научни методи, базирани на материалистическата представа за човека като физическо тяло, в което и разума и психиката са породени чрез физически процеси. Духът и душата като носители на съзнанието отпадат от разглеждане, а се изучват последствията от работата на съзнанието във физическото тяло.

Разбира се, може много да се изследва и с такива методи, но пробив в науката за съзнанието е възможен, ако се изучава самия предмет. Както е показано в Единното Знание, изучването на вътрешния човек е равносилно на изучаване човешкото съзнание като цяло. Представете си, че ние знаем как е устроен човека, кои от неговите свойства зависят от дух, душа, личност или дори физическото тяло, и знаем количествено как зависят. Тогава във всеки един от интересуващите ни случаи, ние ще можем да знаем онова, което от всеки човек може да се очаква.

За това са нужни нови източници на информация за нематериалните процеси. Така наречената енеология също върви по стария път, използвайки обаче, екстрасензорните способности на хората. Субективните резултати от наблюденията неохотно, но са принудени да се признаят, дори и от конвенционалната наука, която отрича онова, което е невъзможно да се повтори в опита.

Традиционните учени все още не разбират, че всички "колективни" знания основани на вярата, са управлявани егрегори. Замислили се над това, учените вече знаят, че ако сме превели и правилно разбирали своевременно Нютон и Галилей, ние щяхме да имаме днес много по-различна наука - не страхуваща се от изследване на съзнанието. А сега трябва да се обърнем отново към нематериалните източници на знания. Въплъщавайки се човек попада в процеса на еволюция на съзнанието, чиито смисъл е - в придобиването на нови знания. Животните, също са участници в еволюцията, учат се, но човекът е надарен с воля за прилагане на знанията. Това е способността му рязко да ускори процеса на еволюция на съзнанието, та нали полученото знание активно се използва за генериране на нови знания.

Следователно, ние трябва да изучим способността на човека към получаване на нови знания, самия  обем и истинност на натрупаните знания, уменията и волята за приложението им.

Предмет на изучване става знанието и обръщането на човека към него. Волята и свободата на проявлението й принадлежат на личността. Духът няма своя собствена воля, но може да прояви волята на Твореца. Проявената воля на личността - винаги е съзнателно интелектуално действие. Ако волята спи, духът прилага най-подходящите от съществуващия в негово разположение набор от натрупани решения в съответствие с интелектуалния и сетивен опит, които се съхраняват в паметта му. Цялото знание се съхранява в паметта на духа, наречено подсъзнание. Духът поддържа човешкия живот автоматично на базата на ония знания, които са били натрупани от всички личности, създадени от духа в минали животи. Там има и волеви интелектуални решения, взети от сега живеещата личност.

Личността вече е забравила за тях, но подсъзнанието не забравя. Много е важно да се знае и разбира, че всички интелектуални решения на човека винаги са украсени с чувства. Съвременния, особено, западния човек разбира под знания, по правило, интелектуалните знания. В тях първи и основен източник на знания за личността е нейния собствен дух.

За духа са открити всички знания натрупвани в продължение на стотици въплъщения на неговата личност, и общия багаж на знанията му, разбира се, е по-богат от знанието на личността, въплътена в настоящето. Това – са знанията, които духът вече има, които личността ползва, без да знае нищо за тях, и които тя чрез него може да узнае.

Овладяването на тази практика - знанията, представлява една от първостепенните цели в живота на личността. Несъмнено е, че личността е основният получател на знания.

Трябва да се признае, че днес не разума, а знанията на подсъзнанието са основните интелектуални управители в живота на човека. Въпреки това, в общия обем на решенията техния дял не превишава 5%. Оказва се, че останалите 95% от решенията са от чувствената сфера на съзнанието. Главната роля в управлението на човека днес играе чувственото знание. За чувственото знание ние говорим, като за творческо състояние на душата и знания, съхранявани от клетъчното съзнание на тялото (има и такова). В живота чувственото знание е получило названието - нравственост.

Преобладаващото множество от решения се вземат даже не от интелектуалното подсъзнание, което ние наричаме дух, а от душата, ако сме честни до край, от тялото. Любознателните учени го нарекли колективното несъзнавано, осъзнавайки, че то се проявява, както при животните.

Въпреки това, за човек това - не е колективно, а именно индивидуално явление от класа на подсъзнателните. Както знанията, те принадлежат на тялото и душата, а личността не може да управлява избора им при вземане на решения. Друга форма на знанието е умението. Такова знание, което се появява като умение, получава и съхранява тялото като цяло. Личността може да няма за уменията детайлна представа, но ги използва. Уменията като знания се опират почти изцяло  на чувствените знания, които се съхраняват в тялото и душата. Ние виждаме, че всяко знание е интелектуално, чувствено или тяхна сплав. Говорейки за знанието на човека, необходимо е да разбираме, че интелектуалното и чувственото знание са от различно естество и последователност на получаване. При човека имаме пет субекта за получаване, съхраняване и използване на знания: душата, физическото тяло като цяло, клетките на съединителната тъкан, личността и духа.

Новото чувствено знание душата улавя първа. Тя го транслира към тялото и личността. Тялото го запомня, а личността трябва да го осъзнае  интелектуално. В резултат на това осъзнаване се появява интелектуално знание, които личността може да предаде на духа.

Това е, което се случва днес. Когато душата и тялото овладеят цялото чувствено знание започва развитието на изключителен  интелект. Днес, човекът, е овладял едва около 10% от цялото чувствено знание. Освен знанието, съществува и океан от информация, която не е знание за конкретния човек. Например, човек знае, че може да скочи два метра височина, но той не знае как да го направи. Умението да скочи високо е 93% от типичното чувствено знание, което не се придобива единствено с интелектуални усилия.

С повишаване чувственото знание на своя дух и тяло, можем да постигнем отлични резултати. Именно такава е разликата между информацията и знанието, която съществува в интелектуалната сфера.

Знанието винаги е преминало творческата проверка на собствения (дух или личност) опит, в частност, може и да бъде заложено в гените. В този смисъл, например, в спорта – областта на реализация,  задължително е чувствено знание. Какви са пътищата за получаване от личността на информация и знания?

1)      Придобиване знания на личността от своя дух, и от своя наставник - информация от базата данни на Вселената – Акаша.

Това – са най-често срещаните източници на първични знания и информация във Вселената (всички изобретения на Тесла, класификацията на Линей, таблицата на Менделеев и много други). Източника (дух) е достъпен за всички, но не всеки го знае и не всички се нуждаят.

За наставника, ще разкажем по-долу.

2)      Наблюдение на природата, включая получаването на личен жизнен опит. Такова знание може да се нарече обективно, но то е субективно в оня смисъл, че това, което ще види един, е недостъпно за друг поради това, че човек вижда само това, което търси, а то е това, което вече е осъзнал.

Човекът просто не вижда онова, което не допускат неговата вяра и опит. Това има отношение, преди всичко, към чувственото знание.

Положението на чувственото знание е първично, т.е. определя всичко в живота.

3)      Най-срещания и най-лесен начин - да се придобият знания и умения е най-често, просто информация от другите.

Това е - способ за получаване на вторични знания, той те кара да се замислиш за качеството и източниците на знания, получени от онези, които са били предходните им собственици.

Първите собственици на знания (откривателите) се ползват от първите два източника. Разбира се, че дори и един човек може да ползва всичките три източника. Получаване на нова информация винаги  се опира на някакво базово знание. Но дори, когато информацията е получена, тя може да не стане знание.

Знанието – е творческо понятие. За знание може да се приеме само онова, което е преминало през творческия опит на съзнанието: чувствения или интелектуалния.

Това е добре известно на педагозите и се използва при всяко обучение. Как се съхранява знанието? Нали, човешкият живот постоянно се прекъсва.

Знанието на духа и душата напуска мъртвото тяло заедно с живота.

Естествено е да се предположи, че съществува вечен човек – носител на знанието. Всеки от нас донася в начинаещия си живот багажа на жизнения опит от минали животи - съдържанието на подсъзнанието. Този опит се изразява в мисъл-формите. С чувственото знание на тялото всичко е по-сложно. С всяка смърт, той се губи.

Чувствения опит на тялото на вечния човек носи душата, но да се прояви този опит за личността може само чрез тялото - през клетъчното съзнание на клетките на съединителната тъкан. Клетъчното знание се съхранява само в живото тяло и, в частност, в генома. За да се запази клетъчното знание, процесът на живот, не трябва да се прекъсва, генома трябва да живее вечно.

Следователно, освен знание за битие на вечния човек, има още клетъчно знание в живеещия. Вечният процес на живота съхранява клетъчното знание. Следователно вечния живот – също е носител на знания.

Този носител е родът.

По този начин знанията на човека имат две форми: жива и битийна, а информация - само една, битийна. По какъв начин пък при въплъщението на човека индивидуалното знание се съвместява със знанието, което носи живота? Всяко въплъщение е възможно само с присаждане на съзнанието към живата плът. Какво се случва, когато човек идва на Земята, въплъщавайки се?

Въплъщавайки се, той донася със себе си своята собствена битийна част - индивидуалната душа и дух, а живата част - физическото тяло получава от своите родители. Родовото чувствено знание се подбира така, че родителите даващи плътта на дете, са му дали чрез гените набор от телесни чувствени знания не по-малко от тези, който носи душата му. По този начин всички интелектуални знания се събират в личността.

Затова знанията за човека, при цялото им разнообразие, е желателно да се предоставят на интелектуален език. За да стане информацията знание, тя трябва да бъде проверена на практика, а практиката, както е известно, е критерий за истината. Първото нещо, което е нужно да се получат знания – е дейността, при която получената информация или ще стане знание или ще изгуби смисъл, като недостоверна.

Но и с негативен опит употребена, информацията също е знание. Накратко казано, необходима е постановка  на такива жизнени задачи, чиито решаване може да формулира критерии за проверка на информацията, която ще стане знание. На второ място, какво е необходимо за получаване на знания - това е канала за информация, без намеса и дезинформация. Разбира се, първото условие помага за отсяване, ненамеса и дезинформация, но времето на получаване на знания може да се увеличи много.

Може второто изискване към информацията да се формулира иначе: необходим е източник на достоверна информация. Въпросът за чистотата на канала е тясно свързан с нравствената и светогледна чистота на съзнанието на получателя. Следователно, задължително е да се създаде процес на очистване на съзнанието и в чувствената сфера (повишаване на морала), и в интелектуалната сфера (приемането на Божествената ценностна система).

Първото нещо, което трябва да се направи по този път - е да се изчисти кармата.

Информацията, необходима за това трябва да се приема по този същия канал, за чиято чистота ние се грижим. Процесът на пречистване и придобиване на знания може да бъде итеративен. Затова второто условие ще формулираме така: за установяване на комуникация с източник на достоверна информация, както и непрекъснато подобряване устойчивостта й към намеса и достоверност на получаваната информация посредством само-пречистване и повишаване Нивото на хармония на съзнанието.

Тези мерки позволяват да се създаде етичен контрол за качеството на информация и да се повиши чувствителността към етичното й съдържание. В същото време се повишава етичното ниво на съзнание на получателя. Сега ние трябва да кажем, че решение на тази задача по принцип винаги е възможно, тъй като при онази страна, с която е установен контакт, винаги има желание да се общува, да се действа в ролята на събеседник или наставник, желание за установяване на човешки взаимоотношения.

В създадените вече отношения, ние разбрахме, че всеки от нас  "го водят" в живота нашите наставници. Те могат при различните хора коренно да се различават по своите свойства. А кой ви води, може да определят само етичните нюанси на общуване.

В нашия случай, общуването, всички задачи, които трябваше да се решат за превръщането на информацията в знание, се определиха от само себе си. Отначало започна с възстановяване на собственото здравословно състояние, в което нашите кореспонденти взеха активно участие. След това разбрахме, че по друг начин не бива, въпреки че в живота целия свят действа именно по този начин, както не трябва. След това се започна обучение на извадки от други хора: приятели, познати и внезапно пожелали, задължително имащи изучаваните проблеми. Започнаха да се натрупват знания, които от своя страна сами започнаха да се оформят в задачата: да се създадат системи за духовно и физическо здраве на човека и обезпечаването им.

Наред с това започна да се оформя непротиворечива картина на света, с каквато днес не може да се похвали ни една система от знания: научна или религиозна. Станаха ясни принципите на построение на Божествения Свят на ЛЮБОВТА  и противостоящия му свят, съграден днес на Земята. Едновременно се задълбочаваше знанието за човека като син Божи. Стана ясно за какво е говорил Христос като е казал: "Който знае всичко, но себе си не познава, не знае нищо." Това означава, че за да опознаеш света трябва да започнеш от себе си. За да се построи картина на света трябва да е от човека като Божествено същество, Творец, създаден по Божия образ.

Създаденото знание за човека и света получи названието Единно Знание.

Ходилия по Земята Христос донесе същото сам. Авторът разказва за запознаване с вътрешния човек, неразделна част от Бога. И всеки обезателно рано или късно включва в кръга от интересите си вътрешни проблеми.

И доколкото именно вътрешния човек управлява вътрешния и външния свят, човекът разбира, че той създава света, в който живее, и да се оплаква на някого, няма смисъл. Животът на вътрешния човек може да се наблюдава, насочва и оценява. Неизменна характеристика на въплътения човек са неговите прераждания.

Те посочват най-вече органичната функция на въплътения вечен човек.

Всичко прераждания – 14:

От тях седем човешки: носител, разпространител, събирач, сеяч, пазител, попечител и родител (виж фигурата).

И седем ангелски, прераждания: воин, лечител, учител, пророк, апостол, спасител и месия.

На Земята са въплътени хора и ангели. Творецът ги е създал различни и човек не може да стане ангел. Но той може да придобива и усвоява след човешките качества ангелски качества и това ще бъде отразено в неговия статус. След всяка поредна смърт тялото на човека участва в „анализ на полетите си” в завършените животи, а после се атестира. В резултат на атестацията получава статус  - оценка за преживения живот във вид на Нивото на хармония между съзнанието и тялото, което той успява да постигне в живота.

Човекът идва на Земята да се учи, а положителни резултати от обучението са постиженията на неговия дух и душа, които ще бъдат използвани в бъдещия живот. Те показват ръста на хармоничност на човешкото съзнание, неговата нравственост и творчески способности. Въпреки това, статуса на всеки нов живот се заработва от нулата. "Нивото на хармония" на съзнанието се използва не само за посочените оценки на живота, но и като оперативен индикатор за състоянието на човешкото съзнание. Този показател е много важен в живота на човека, особено на по-ниски нива на работа на съзнанието. До 7-мо ниво на хармония съзнанието е с паразитна природа. Човекът - творец с такова съзнание е зависим от обществото и не е в състояние да изгради свой собствен социум.

Именно за него Карл Маркс казва: "Човек не може да бъде свободен от обществото." И точно този човек се опитват да възпитават - юдеизма, християнството, исляма и много други религии.

Човек със съзнание от 8-мо ниво и нагоре, Единното Знание класифицира като духовен, придобил Светия Дух. Още можем да кажем, че той живее в Обетованата Земя, която започва с 8-мо ниво на хармония.

Може да се каже, че тук се ражда вътрешния човек, т.е. личността от цялостния външен живот се обръща навътре в себе си, и открива вътрешния човек. Той може, дори докато живее в обществото, да изгради сам свое собствено общество и никой не може да му попречи. Ние вече говорихме, че при всеки въплътен човек има свой наставник. Него още го наричат ангел-хранител, но това е –неправилно название, нали ангелите се въплъщават, а наставника влиза в числото на безплътните сили.

Осъществяване контакт с безплътните сили може да започне с духа си или с наставника, който може да се окаже известен светец. За да се управлява ефективно живота на вътрешния човек трябва да се стремите към тесни работни отношения с вашия дух или наставник. Освен статуса, Ниво на хармония за съзнанието и отчетната книга на човека - здравето, съществуват и други видове насърчаване за неговия духовен живот. Това са многочислените посвещения, за които човек може нищо да не знае, защото те съществуват "на небето" и нямат никакво отношение с посвещения в земни училища, църкви и т.н.

Тях могат да ги имат даже считащите себе си за атеисти, но не отвърнали се от Бога хора.

Съществуват 24 земни, 24 космически и 7 ангелски посвещения: кръстител, святител, изповедник, молитвеник, псалмо-певец, проповедник и светец.

Ангелско посвещение може да има както ангел, така и човек. Освен достиженията при човека се получават и грешки, които трябва незабавно да се коригират. На първо място, това са разрушителните емоции и разрушителни мисъл-форми. Човекът разрушава себе си с тях и поправя своята душа.

Това е само-наказание, което води до болести и ранна смърт. Печално задължение на Създателя - да се грижи за всеки, така че при своя грешка той да може да поживее и да научи нещо. За да се оценят етичните постъпки, движението на духа в духовния свят нагоре и надолу и на тялото след него в Единното Знание се използва по-фина скала за измерване – скалата на Числата Троица.

С нейна помощ може да се оценяват конкретни състояния на чувствената и интелектуална сфери на съзнанието и енергетичното тяло, т.е. такива показатели, каквито няма ни в психологията, ни в медицината. Това са характеристики на душата и духа - на вътрешния човек. И в същото време – характеристики на нивото и качеството на знания.

С познаването им, може  да се съди за развитието на чувствената сфера, интелекта, владеенето на подсъзнанието, за състоянието на енергийното тяло. Практиката показва, че за оценка състоянието на вътрешния човек са напълно достатъчни шест характеристики. В чувствената сфера на съзнанието се използват два показателя: Отговорност и Достойнство. Всяко чувство на човека се приписва в определено място на духовния свят и има стандартен духовен образ.

Най-красив и компактен вид – на кристал или стояща вълна то има на вълновия или честотен език на аромата. Цялата емоционална дейност на човека заема в духовния свят определена област. Тази област на въведената от нас скала на измерване духовността е представена с един сегмент.

Горната точка на сегмента е показател за отговорността, а долната - показател за достойнство. Дължината пък на деленията на скалата на духовността отразяват такова свойство на състоянието на човешкия морал, като степента на неговата хармоничност. Колкото по-дълъг е отрязъка от деления, толкова по-малко хармоничен е човека. При хармоничен човек сегмента дегенерира до точка на скалата, която съвпада с тази на отговорността. Става ясно, че хармоничен човек може да бъде на различните нива на развитие на съзнанието. По нивото си на Отговорност човек отговаря за своите действия. Като правило, това е и неговата самооценка. Съвременният човек е малко хармоничен.

Дори и с високо чувство за отговорност той може да бъде в ситуация, когато се проявява неговото ниско достойнство.

На човека такива ситуации му изглеждат несправедливи, и той се опитва да ги изгони от съзнанието си. И те са много информативни за него, за неговото духовно развитие. Творецът е създал обществото като учебна среда, от която винаги се намира "делегат" за ролята на учител.

Христос нарича такъв делегат ближен. Всички подобни ситуации се създават с резонанс от равни емоции на техните собственици, затова и казват: ближния е - огледалото, в което можете да видите себе си. Всеки един от участниците в това взаимодействие – е и учител, и ученик. Те са – другари по нещастие.

Ето защо, много важна част от духовната работа върху себе си е да се отървете от "опашката" от некоригирани грешки. Коригирайки грешки, човекът повишава достойнство си, своята хармоничност. Товарът на грешките - Кармата не се открива за човека веднага, затова да "работи" с нея, без участие на духа или учител – е празна и неграмотна дейност. Тази работа над себе си включва точно знание за своите грешки.

И как и в какво може да се покае човек, ако той не знае, че му се числят различни видове грешки, или дори убийства? Много е направил по осмисляне проблемите по диагностика на кармата С.Н. Лазарев. За съжаление, ние не знаем никоя от специфичните му диагнози.

Дошло е времето за съзнателно отработване конкретния кармичен дълг от всеки човек. Ако това не бъде направено, то от живот към живот в едно семейство, например, ще живеят заедно убийци и техните жертви, обучавайки се на смирение (живот в света), докато тази връзка не бъде осъзната, отработена и скъсана.

Без количествено и точно отчитане на кармичните връзки за карма се извеждат неясни мъгляви образи, непрекъснато и безконтролно плавно преливащи се един в друг. Това вече е измама и само-заблуда, а опашките не се премахват.

Духовното прочистване изисква точно познаване на своите грешки и конкретна количествена работа върху тях. Освен това, ние не трябва да се стремим към установяване връзките на духовната причина и синдрома, към чието създаване те са причастни.

Едно се оздравява отгоре, а друго - обикновено отдолу. Екстрасенсите, често издават симптомите за причините-грешки, което е изместване, отвличане на вниманието от решаване на проблема. За интелектуалната сфера на съзнание съществуват също два показателя: Ценностната система и Проявения потенциал на Духа. Ценностната система се отразява на скалата на хармония в точка, показваща нивото й на хармония. Човекът може да построи мисъл-форма в точно съответствие с неговата ценностна система.

Фактически, това е оценка за духовното ниво на мирогледа на човека.

Тъй като всички без изключение мисли на човека възникват и живеят на фона на състоянието на душата му – емоциите му, тяхното осмисляне обуславя използването на мисълта при създаването на мисъл-формите.

Емоционалната дейност не се прекъсва дори за миг. Човек винаги е потопен в океан от емоции. Ценностната система - в йерархията на ценностите е определяща за съдържанието на ценностната ориентация на личността. Божествената ценностна система е отношението на човека към ЛЮБОВТА като универсален закон.

Тя изглежда като йерархичен ред от качества на ЛЮБОВТА: Умение да обичаш, Мъдрост (способност да се вземат правилни решения по отношение на причинно-следствените връзки - законът на карма), Трудолюбие, Отговорност и Само-утвърждаване.

Тези качества на ЛЮБОВТА са ни познати, като закони. Умението да обичаш се проявява като закона за привличането, Мъдростта - като закон на кармата. Общия брой на тези качества и закони е - 12. В днешния земен свят, Божествената ценностна система е с краката нагоре, а на върха й е въдворен златния телец.

Избавлението от съвременната ценностна система е - необходимо условие за оцеляване в условията на "квантовия преход" в Божествения свят. Проявения потенциал на Духа – е характеристика за степента на използване от личността интелектуалната сфера на съзнанието на духа.

Тя показва, доколко човек умее да ползва огромната си банка от знания, съхранени в подсъзнанието му. Този индекс нараства с умението на личността "да пребивава в Духа". За човека пребиваващ в духа казват, че той е одухотворен.

Тази възможност не се ограничава само до художници и поети, но и инженери, учени, учители, майки, деца и възрастни. Сред децата, този показател е по-висок, отколкото при възрастните и той запазва своята стойност, ако детето при възпитанието съумее да не забрави тази си способност да "слуша и чува Бог."

Разгледаните четири показателя характеризират Съзнанието. По скалата за хармония или само-организация  могат да се отбелязват и такива важни за живата системни показатели като "Жизнеспособност" и "Жизнеутвърждаване."  Жизнеспособността показва състоянието на здравето на енергийното тяло. С нарастването само-организацията на живата система и управляващото я Съзнание се разширява и коренно променя функционалните възможности на физическото тяло.

Но тъй като в действителност физическото тяло е вписано в околната среда и силно зависи от нея, за оценката му се използва състоянието на астралното (енергийно) тяло. Жизнеспособността пряко зависи от дисхармонията и на първо място се нуждае от процес на духовно пречистване.

Ето защо, Жизнеспособността, духовното развитие и само-пречистването изискват едни и същи методи на духовна работа върху себе си. Всички предишни показатели, разгледани дотук, характеризираха отделни части на живите системи и техните функционални възможности. Жизнеутвърждаването  дава възможност за оценка на човека в целостта му, като жива система.
Може да го разглеждаме като показател за жизнена сила, жизнен ресурс. То определя какво ще заеме ЧОВЕКЪТ-ТВОРЕЦ в колектива от творци, създаващи общия свят, показва как човека умее да обича и раздава ЛЮБОВ на хората.

Не бива да се обърква с таланта на ръководителя, въпреки че те често са свързани помежду си. Тук жените вървят преди мъжете и затова те имат повече възможности да влияят на изхода на събитията . Отговорността и Достойнството, като най-важните показатели за състоянието нравствеността на човека и Ценностната система като показател за мирогледа му са ключови фактори, определящо условие за оцеляване в „квантовия преход”. В процес на духовно пречистване и ръста на горепосочените показатели се покачва.

Наблюдавайки ги, може да се контролират и координират различните аспекти на процеса на самоусъвършенстване на човека.

Често питам хората защо се занимават със самоусъвършенстване и с духовното си развитие?

И почти никой не може да отговори на този прост въпрос. А отговорът е - "за да бъдем щастливи."

Истинското щастие идва, когато сам управляваш живота си. А затова е нужно да управляваш своето Съзнание!

Вие управлявате ли съзнанието си? Ако не, тогава то се управлява от някой друг, но не от Вас. Вземете кормилото на живота си в свои ръце. За това, как да се научите да управлявате съзнанието си, ще разкажем в една от следващите статии.

Ние продължаваме да ви запознаваме с духовното съдържание на събитията, които, както се смята, ще се случат на Земята през 2012 година.

В тази поредица от статии за Прехода, тази статия е - четвърта. Предишни статии:

1 "2012 г. - символ и време на Прехода към съзнателен вечен живот "

2. "2012 г. - символ на революцията на съзнанието. Само-организация на живите системи - критерий за развитие на съзнанието.”

3. "Самоусъвършенстване. Духовно развитие. Запознаване с вътрешния човек. "

В тях ние запознаваме читателя с приетия в Единното Знание апарат за количествени оценки на духовното съдържание в събитията от живота и духовните свойства на съзнанието на човека. Всичко това е необходимо, за да се разбере какво се случва сега на Земята.

На всеки човек на Земята ще се наложи да премине през духовен подбор в Новия свят. Преминалите го ще започнат сами отново да изграждат този свят. Те може и да не знаят днес, какво им предстои да преживеят, преди всичко, с какво ще започне новият им живот. В Евангелието е писано по този въпрос, че от двама орачи в полето единият ще вземат, а другият ще оставят.

Съвременното общество преди всичко прилича на театър на абсурда, в същото време, когато за много хора този свят изглежда естествен и единствено възможен. За тях условията на подбора могат да се окажат неприемливи.

Според различни данни ще останат живи от 10 до 30 процента от хората на Земята. Това - не е края на света, а края на насилственото паразитиращо общество.

От какво се определят условията на подбор в Новия свят? Ние сме в състояние да определим с количествена оценка духовните качества на човека (вж. статии 1, 2, 3).

Ето защо, ние можем да дадем ясно описание на критериите, по които ще се състои подборът на хората в Новия свят и начините за духовно постигане на нормите, необходими за успешен подбор за онези, които считат за нужно.

Работата е там, че критериите за подбор са качества на съзнанието на човека, които са възпитавани хиляди години, и да преработиш или надстроиш съзнанието си за месеци е много трудно.

Ако човек се отъждестви с обществото, явявайки се негов продукт, той няма да успее да се промени. А ако човек постоянно е зает с духовен труд, с получаване на нова информация, ще ускори работата по самоусъвършенстването си.

Но, може би повече от всички ще преминат в Новия свят такива, които просто умеят да обичат и живеят, Любящи. За тях Христос казва: "Блажени нишите духом, защото тяхно е царството Божие."

Има такива проблеми, като некоригирани грешки или мироглед, приет от човека, като правило на играта, но не му е свойствено изначално. Тук, при желание и духовен труд, може да постигне норми, обезпечаващи благоприятен изход от подбора.

Няколко месеца – жесток срок, но на автора са известни хора, съумели да се преустроят за кратко време. Те знаеха какво да правят и го направиха.

Сега това знание е необходимо за всички, и ние се радваме, че можем да го дадем на всички.

Вземане на решение и труд за постигане на целта – това е работа за всеки поотделно. Ние показахме вече, (виж статия 3), какво представляват от само себе си качествата на човека, по които може да се съди за духовното му развитие.

Ние ви запознахме с това, как може да се измерват тези качества. Знаейки количествените значения на духовните характеристики, за всеки може да се съди за възможностите му да премине в Новия Свят.

Условия за прехода на човека в Новия свят са, както следва:

Достойнство -             Не по-малко от нула Числа Троица (ЧТ);

Отговорност -             Не по-малко 50 ЧТ,

Ценностна система -  Не по-малко 30 ЧТ.

И трите условия трябва да бъдат изпълнени едновременно. Ако се оценяват хора с такива качества, грубо по Нивото на хармония на съзнанието, това са - хора със съзнания поне от 12-15 Ниво на хармония. Първите две условия, характеризират нравствеността, а ценностната система - нивото на мироглед.

Отговорност от 96% определя свойствата на душата, съзидателната й способност. Достойнството – това е качество на много преживян опит на духа, който се съхранява в подсъзнанието. Този опит се дели почти по равно между интелектуалните и чувствени решения.

Ценностната система – това е съществуваща в разума на човека картина за света и определяното му място в него. Заявените прагови показатели от съзнанието позволяват на човека да продължи да живее в съществуващо физическо тяло.
Първите две условия за успешен Преход, изискват задаване на нужния порядък в подсъзнанието, а третият - в осъзнаваемата (интелектуална) част на Съзнанието - Разума.

Ние изяснихме по-горе, че човекът днес практически всички свои действия извършва подсъзнателно. Следователно, човешкият живот се определя от житейския опит на много животи, както минали, така и настоящи, които се съхраняват в подсъзнанието.

Обаче своя положителен и отрицателен опит човек възприема и осъзнава по различен начин. Положителния опит е издигнал човека до онова ниво на отговорност, на което е той днес. Човекът се старае да заеме място в обществото, което отговаря на най-добрата му представа за себе си, т.е. отговорност.

Отговорността, най-вече, повече от 90% зависи от възпитанието, получено в този живот. Това е - най-доброто, което ти е провървяло да възприемеш от родителите, семейството, други възпитатели.

Поради това, дори нищо да не знае за прераждането и вечния живот на човека, човекът възприема своята отговорност по подходящ начин.

Но за причините на неговите безотговорни постъпки, за които му е най-добре да не си спомня, той има превратно и безотговорно мнение.

Той хвърля вината за тях на всеки, но не и на себе си. А те съответстват на достойнството му и поради това не са случайни.

Многовековния отрицателен човешки опит е довел до ниското ниво на неговото достойнство.

Оказва се, че достойнството на 90% се определя от състоянието на индивидуалната карма на човека. Разбирането корена на недостатъците си е трудно, защото човек не знае за своите минали животи и отрицателния опит в тях. Той не разбира, че здравето му, съдбата и дори събитията от днешния ден, се определят, а често и достойнството му от лошото качество на нравствеността му.

Следователно, ако искаш да управляваш живота си, трябва да повярваш във вечния живот и да получиш информация за своя неизправен отрицателен опит. Своето минало можеш и трябва да коригираш, така че да не пречи в живота ти сега и в бъдеще.

Кое е това, което пречи на човека в работата му над себе си?

Първото нещо, което пречи на работата с подсъзнанието, това е неверието във вечния живот на човека, отсичащо от съзнанието цялата карма от предишни животи. Съгласете се, че е невъзможно да се работи с това, което не съществува, с това, в което не вярваш.

Второ - това е незнанието за онова, за което човек получава въздаване. Трябва да знаете точния списък на онова, за което, или за какви евентуални грешки човек носи отговорност

Трето – незнанието, каква отговорност носи човек за всяка конкретна грешка.

На първо място, най-големите световни религии държат своите привърженици в пълно неведение. По последните два пункта почти никой практически не дава знания,.

Само онзи, който е свързан със своя безупречен наставник с надежден и устойчив на чужда намеса информационен канал, може да придобие необходимите знания.

Различните религиозни системи от знания имат собствени митове по въпроса за обосновка на моралните норми на човешкото поведение в обществото. Те са пълни с приказни сюжети, и са прави атеистите, когато не вярват в тези глупости. На човека никой не възнамерява да каже истината, защото това може да повлияе на неговото управление. Него умишлено го държат в невежество, и така лесно може да се заблуждава и ограбва.

Например, в християнската католическа църква е практика легализирания подкуп. В основата на подкупничеството, оказва се, ни повече, ни по-малко стои апостол Петър (небесния пазител), а подкупа възвишено е наричан индулгенция. Разбира се, Петър не е видян от никого да взема, а парите "за него" събира адвоката му довереник – Римския папа. Разписка за получените пари също е давал той.

Индулгенцията  „предоставя място в рая”, точно като в гробище. С други думи, грешникът може да си плати и да си „закупи ваучер за рая”.  Чрез тази, както се казва, измама са преминали и високо уважавани, и не глупави хора.

Ние вече показахме, че ада и рая – са в областта на духовния свят, в едната от които постоянно се намират духа и душата на човек, както на живия, така и на чакащия въплъщение.

Да се премества в духовния свят човек може само по време на живота си, а причина за преместване е духовното съдържание на състоянието на душата му, действията и намеренията му. Съзидателния живот го издига като поплавък във водата, нагоре, а разрушителния го спуска като тежък камък надолу. Физическото тяло следва Духът и Душата.

Известно ни е как се измерват координати на местоположението в духовния свят не само на състояния на ума, тялото и душата, но и координати на място в духовния свят, към което принадлежи всяка една грешка.

Грешки (грехове), по отношение на творчеството, представляват разрушителни състояния на душата, действия на човека и неговите замисли, които водят до разрушаване на човека. Човек сам изгражда своя собствен свят, а дори да желае нещо лошо на друг, той го реализира като започва от себе си.

Въздаването – това е процес, който води до болести и смърт.

Грешката и въздаването след нея са процес на само-разрушение. Хората са се научили да си вредят, и, при това, да избегнат възмездието.

Сега възмездието ще действа еднакво за всички. И доколкото информация за грешките на всеки се съхранява вечно, сега възмездието ще сработи едновременно, а приспособилите се шмекери ги очаква смърт. Всички те са предупредени за това, но малко са които вземат тези предупреждения на сериозно. Дългата безнаказаност, породи самоуспокоението.

Прилагане на закона за самоунищожение на злото.

Един от важните аспекти на живота като Божествен процес е самоунищожение на злото. Да се обсъжда не-съпротивата на злото с насилие - не е много удачно формулиран съвет да не се мушка глава в тази месомелачка - самоунищожението.

Етичното пространство на човешкото общество до девето ниво на хармония включително е в зоната на постоянен разпад, в библейския смисъл - ада.

Човекът (и обществото като цяло), като система може устойчиво и независимо да съществува на планетата Земя, като започне от единадесето ниво на хармония.

Днес, 75% от хората на Земята – са със съзнание до 7-мо Ниво на хармония и управляват обществото, предимно те.

Човекът като образ на Бога, т.е. ТВОРЕЦ, е отговорен за всяко разрушение разрушаващо света му. Съществуващото днес общество е принудено да използва различни форми на насилие, за да се поддържа целостта на съществуващите икономически и политически обединения. И с никакви други способи е невъзможно да се гарантира неговата привидна устойчивост.

Висше достижение на насилствено управление е идеологическото управление, т.е. управлението на човешкото съзнание.

Нататък, ние ще се запознаем със системите от знания, на чиято база това управление е възможно.

Човекът съществува (живее), едновременно и в духовния свят. Неговите разрушителни действия водят до снижаване (падение) в духовния свят на духа, душата и тялото.

Механизмът за духовно преместване духа и душата, и на тялото след тях, дава възможност за движение нагоре, когато грешката е осъзната и поправена в съзнанието на стопанина на тялото. Така се извършва пречистване на духа и тялото. От съществено значение е, че, ако свойствата на душата или духа не се променят от собственика към добро, всичко се връща на мястото си. Без постоянна работа над собствената си душа Божественото пречистване – е временно.

Тънкият план се пречиства бързо, а физическото тяло може да се очиства с години.

Измененията в Достойнство, Отговорност и Ценности могат да станат бързо, тъй като това са - параметри на човешкото Съзнание. Може да бъдете напълно здрави на тънкия си план, но физически да сте болни.

Интересно е, че човек, който вярва в дявола на тънкия си план не може да бъде здрав, защото причината за всичките си болести сам поддържа в съзнанието си. Дори и при най-висок стремеж на християнството или исляма тяхната ценностна система не се издига над минус 13 ЧТ. Затова отхвърляне вярата в дявола е задължително условие за успешен Преход.

Предоставяме списък на етичните грешки при обучение в умения да се живее - първостепенна задача на освободеното от инстинктите Съзнание. Това – не е аналог на Наказателен кодекс, а обяснение работата на механизма на Отговорността, който свързва духа и тялото.

Това – е илюстрация на закона за причинно-следствените връзки реализуеми в условията на живот.

Другото му название е - закон на кармата. В действителност, това е – закон за самоунищожение на злото, само-очистване на вселената от разрушители, които не умеят да използват разрушителните инструменти и имат зла воля. В процеса на еволюция съзнанието на човек се учи да оцелява, за да бъдат поправени грешките, а след което да живее, без да прави грешки.

На рисунката е приведен списък на етичните човешки грешки и възмездието за всяка от тях като дължина на отсечка в Числа Троица, на която изтласква човека една постъпка в духовния свят.

Ние няма да описваме самите грешки, а ще вземем описа им и ще отбележим дълбочината на пропадане на духа и душата в духовния свят - дължината на отсечката на пропадане в резултат извършването на всяка грешка, като създание на съответстваща мисъл-форма (акт, постъпка). Дължината на отсечката се измерва в Числа Троица.

Сега можете количествено да оцените вредите нанасяни от етичните грешки. Половината от тях имат такава сила, че всека двойка от постъпки отвеждат човека към дъното на ада, дори ако той вече удовлетворява условията на Прехода. Не е трудно и да се разбере, че колкото по-ниско е падението на духа, толкова повече духовен труд е необходим, за да се изправят грешките.

Увеличаване количеството на такива грехове, увеличава броя на котвите, не позволяващи да се отделиш от дъното на ада. Християни и мюсюлмани обещават след смъртта живот в рая, но те ще се окажат там, където са били в духовния свят по време на живота си. Ние показахме пътя на само-разрушението на човека от собствените си грешки като отделни стъпки.

Ние няма да докосваме онова, чрез което се издевателства над цивилизованото общество в лицето на органите на властта, религиозните конфесии и други "ездачи" на своите граждани. Насочваме вниманието ви към факта, че хората ги обучават да разрушават (убиват себе си) и  изкарват онова, на което ги обучават, за добродетели.

Това е - насилие, алчност, действия във вреда на други, извличане ползи за себе си за сметка на другите, само-унищожение, аборти, убийства по време на война, визия на човека като враг, и много, много други. И хората играят тези ужасни игри, защото не знаят нищо друго.

Сега ситуацията се променя, близо е светло бъдеще. То ще дойде със смъртта на стария свят. Тези светове са несъвместими.

Всеки човек раждащ се в Новия Свят, ще трябва сам да прекъсне пъпната връв, свързваща го със света на настоящето.

Припомняме ви, че адът започва от нулево и завършва на девето Ниво на хармония в духовния свят. С други думи, целият ад не е толкова голям (100 ЧТ) за онези, които непрекъснато грешат. Като се има предвид смъртоносната сила на грешките може дълго време да не се напуска дъното на ада - зоната от –100 ЧТ до –90 ЧТ (нулевото ниво на хармония), където не работи имунитета като система за защита на човека.

За да се поддържа защитата на физическото тяло е възможно единствено чрез внасяне отвън на имуномодулатори, което и се практикува много широко.

Както виждате, медицината пречи на реализацията на закона за самоунищожение на злото. Това е в полза на физическото тяло на човека, а ако той осъзнае получените уроци, то ще е от полза за - неговия дух.

Всички изброени в списъка постъпки не позволяват на душата и духа на грешника да се отскубнат от ада  приживе, макар и външно човек да не дава вид, че му е зле. Ако той се научи да използва енергията на другите хора, той действително няма да е зле. Съвременното общество дава широки възможности за подобни практики, а дори и земния Бог е допринесъл за това. Сега тази музика свърши.

Насилственото общество се демонтира. Насилниците или ще се научат да живеят по различен начин, или ще напуснат Земята заедно с обществото си.

Представената ви система за отговорност (закона на кармата) работи за всеки въплътен на Земята човек, независимо от пол, възраст, националност, за атеистите също, както и за хората от всякаква религиозна принадлежност.

Тя не прекратява работата си и след Прехода, тъй като тя е - задължителна част от системата на обучение на човека в живот без никакви грешки.

Концепцията за построяване на света от нашето Съзнание.

В областта на идеологията, има две несъвместими концепции за изграждане на свой свят.

1. Божествената концепция утвърждава единството на всичко съществуващо, неговата тясна взаимовръзка на всички без изключение нива на живот. Основният механизъм на живота е ХАРМОНИЯТА.

Завършваща фаза на развитието и живота на вселената е появата в нея на човечеството. Животът на нашата вселена зависи от съдбата на земното човечеството, единственото в нея.

Животът на Вселената е възможен само при условие реализация на Божествената концепция.

Тази концепция включва днес ЧОВЕКА-ТВОРЕЦ като задължителен елемент, участващ в създаването и поддържането на живота във Вселената и носещ отговорност за всичко, което се случва в нея. Степента пък на участие се определя от състоянието на човешкото Съзнание. Движещата сила на живота и развитието на живота е Божията любов към хората, а на хората - към Бога и един към друг.

2. Друга концепция, която се противопоставя на предната, говори за постоянна враждебност и

безкомпромисна борба на двете световни начала: доброто и злото. Тя се опитва да даде за основа на борбата механизма за поддържане на живота и има много привърженици и функционери от двете страни, посветили себе си на тази безумна игра с маркирани карти.

С маркирани затова, защото победителка е само смъртта. Всички останали са губещи в тази игра.

Защото има закон за самоунищожение на злото, с чиито инструменти и практика току що се запознахте. Злото в човека се проявява с разрушителни емоции и замисли, дори и с най-благородни цели. И те го убиват. Рицари на двата лагера с тези инструменти в ръцете слагат главите си на олтара на враждата и взаимното унищожение.

Юдеи и християни, мюсюлмани и християни, капиталисти и комунисти, черни и бели, богати и бедни - това е системната реализация на враждуващия свят. На Вселената не й е нужен построен на Земята само-разрушаващ се враждуващ свят, и тя го отстранява от пътя си.

Не са нужни и хората, явяващи се негови продукти. Вселената се избавя от тях като от неизлечими носители на "вируси" на вражда и алчност, настанили се в съзнанието им. Разумът на всеки човек приема една от двете концепции и изгражда своя свят в съответствие с нея.

Съдържанието на Съзнанието на човека определя днес съдбата му. От намиращите се на власт днес, имат шанс да оцелеят при Прехода  само 0,1% от техния брой.

От всички хора, които са приели идеята за враждебност, само 4%  имат шанс да оцелеят в Прехода. Те са тези, които действително са готови да променят концепцията на враждебност с концепцията  за Любов. Другият идол на умиращия свят - е на златния телец. В надпреварата за богатство, материални блага е въвлечено 82% от населението на Земята.

Но не всички от тях освен богатството виждат и нещо друго. Поради това в тази рискова група  шансовете са за повече – от 22% да имат възможност да оцелеят. Критериите за успешен Преход, са параметрите на човешкото Съзнание, степента на развитието му или отразената истина. Приета, концепцията за построяване на свой свят, обуславя мирогледа и системата от ценности на човека.

Границата на системите от ценности на двете концепции в духовния свят преминава на ниво 15 ЧТ. Системата на човешкото знание навярно не изисква доказателства, че мирогледа и светоусещането на човека се определят от нивото на неговото знание: интелектуално  и чувствено.

Следователно, ако ние се готвим да изучим света около нас, ние, преди всичко, трябва да обърнем внимание на онези знания, които се намират в основата му -  парадигмата му. Оказва се, че както и за каквото човек мисли, зависи от онова, което той чувства.

Мирогледа и светоусещането като свето-образуващи категории по силата на закона за развитие на Съзнанието винаги изпъкват под формата на система от знания с логически и емоционални връзки. Може да се каже, че всеки човек има своя собствена система от знания

Приемане от човек на  някаква система знания не е случайно, а закономерен акт и процес. Човекът често просто не може да приеме една система от знания, която е по-висока от нивото му на познание за Истината, и обезателно ще отхвърли система от знания на по-ниско ниво. Това положение позволява точно да се оцени на всеки човек позицията му за системата  знания в духовния свят в точката по скалата на Нивата на хармония или Числата Троица. Всяка от системите за обществено знание, съществуващи днес, е набор от системи на знанията на нейните поддръжници, последователи, ученици. Нататък всички  ще ги наричаме привърженици. Цялото множество от Съзнанията им съставлява егрегора на дадената система от знания, например, религиозната. Обществените системи от знания са с твърде информативна характеристика за общественото съзнание на отделните части от човечеството: на нациите, религиозните групи, общности на учени и т.н.

Системата от знания дава представа за използвания в живота от съответна група хора колективен или обществен чувствен и интелектуален опит (знание)

Необходимо е да се обсъдят обществените системи знания, съществуващи понастоящем на Земята, тъй като показателите за нравственост и ценностни системи на хората, като правило се опират на една или друга обществена система от знания.

Всяка обществена система знания, от своя страна се характеризира със собствени свойствени параметри на нравственост и ценностна система. Ние говорихме в една от статиите, че човек при вземане на решения цели, най-вече (95%) чувствени знания. От това следва, че индивидуалните и обществените системи знания, които съществуват и днес, почти всички – са чувствени.

По друг начин казано те са - системи от вярвания или мирогледи. И един от основните показатели на системата ще е морала. При човека има две характеристики на показателя за нравственост: отговорност и достойнство.

Достойнството характеризира подсъзнателната граница на човешката нравственост, при нехармоничен човек – граница почти липсва. А отговорността характеризира високо осъзнатия чувствен опит. Именно по отговорността си човек се позиционира в обществото. В момента нивото на системата от знания на човека или най-висшата степен за познанието му на истината се определя от показателя му за Отговорност. За всяка система от знания е присъща характерна нейна ценностна система като духовна характеристика на разума: индивидуален или обществен. Системите знания, така или иначе, са свързани със системите за обучение, възпитаване на човека. Ще се наложи да разгледаме и Божествената система за обучение, възприемана от човека, като еволюция на Съзнанието, а обществените системи знания, като даващи на човека представа за Мирозданието на различните нива на вяра.

Те също така предписват на човека образа и стандарта му на живот. В процес на развитие на обществото една система може да замени друга, или всички те да съществуват едновременно, обслужвайки различни групи от хора. Ние пристъпваме към запознаване с обществените системи на знанието.
Ползвайки една и съща обществена система от знания, хората образуват  общност с една вяра или мироглед. При формиране обществена система от знания отговорността на всеки от нейните последователи е системо-образуващ фактор.

Достойнството пък на всеки е чисто индивидуален показател за отделни тежести на индивидуалната  карма. Това е - индикатор за наличието на индивидуални етични грешки, влияещи на състоянието на обществения морал. Значението на Отговорността на отделните привърженици на обществената система на знания, представляват оста на измереното множество от точки. Броя на точките в него е равен на броя на привържениците на знания.

Правата отсечка, свързваща крайните точки на това множество е обобщената характеристика на показателя за Отговорност на привържениците.

За да е достатъчно представителна характеристиката, крайните точки на сегмента са избрани така, че в интервала, обхванат от сегмента попада 95%, и на всяка една от страните му остават по 2,5% от всички привърженици - от едната страна са най-слабите, а от другата - най-напредналите . Ние няма да ги вземем под внимание, защото те, по различни причини са се отделили от основната маса от Мярката в проценти е избрана поради факта, че нас не ни интересува популярността на различните системи, а само тяхната относителна позиция в духовния свят.

Освен това, на сегмента с разположени привърженици ще отбележим точка, деляща количеството на привържениците на половина, което дава първата представа за разпределение на привържениците в рамките на сегмента. И така, на по-късата страна плътността на разпределение на привържениците е по-голяма, отколкото на дългата. Различните системи се характеризират в духовния свят с присъщите им сегменти и дават представа за нивото на отражение на истината в общественото съзнание. Представете си, че човек расте духовно и това се случва бързо в течение на един живот.

Какви ще бъдат отношенията между него и системите на знанието?

Намирайки се и развивайки се в пределите на основната маса от привърженици на своята система от знания, той няма особено да чувства своето откъсване от обществото. Откъсването възниква, когато не неговата отговорност, а неговото достойнство стане по-високо от отговорността на основната маса привърженици – неговото обкръжение, социума.

Именно този факт ще го застави да потърси друга система или да създадете своя собствена. Има хора, които позиционират себе си като последователи на някоя система от знания, като например, православното християнство, но в действителност са привърженици на друга система знание, която в посочения пример е правилно да се нарече православие на светите отци.

Те може и да не знаят, че православието като система от знания е съществувала дълго преди появата на християнството, а православието на светите отци - е система от знания, съхранила православното знание под игото на войнстващото юдео-християнство, поробило Русия и борило се с православието.

Това са две противостоящи си една на друга системи на знанието, два противоположни начина на живот. И да се мерят с един аршин, както исторически е станало, не трябва в никакъв случай.

Съвсем в духа на православното християнство, Лазарев препоръчва едновременно човек да бъде и бизнесмен, и монах, но се знае, че не може да слугува на двама толкова различни господари - на Бог и на мамона едновременно. За тези, които се опитват да го правят, ясно е, че бързо развиват лицемерие, красиво наречено двоен стандарт.

Ще илюстрираме на фиг. 2 положението на обществените системи знание в духовния свят. За тази цел ще изобразим духовния свят на плоскостта на рисунката в координатна мрежа, образувана от редове и колони. В основата на рисунката (двата долни реда) ще разположим хоризонталната етична ос с нанесена на нея измервателна скала.

Скалата има деления, изразени като ЧТ (– 80 до +1320) така и в нивата на хармония (от 2 до 142). Вертикалните линии на координатната мрежа образуват колоните, съответстващи на деленето на скалата на нива на хармония.

Хоризонталните линии-редове съответстват на духовните характеристики на 44-те системи от знания, разпространени в пост-съветското пространство.

Всяка от системите си има наименование (то се появява в лявата широка колона на рисунката) и със съдържание: религиозно, научно или "битово".
С цел точното възприемане на материала напомняме, че ние разглеждаме данните за това, как    изглежда системата "отгоре”.

Ще представим нравствените показатели на системите от знания под формата на сегменти, показващи положението в духовния свят на по-голямата част от привържениците на всяка система за техните отговорност

Отдолу, но на една и съща линия към сегмента се присъединява квадрата на онова Ниво на хармония, в която броя на съмишлениците се дели на половина. Над сегмента, но на същия ред е разположено черно кръгче, посочващо нивото на системите от ценности (в Числа Троица) на всяка система от знания. Получаваме таблица, където в редове 1 ... 44 се представят общите духовни "портрети" на интересуващите ни системи от знания. На порядъка на разположението им съответства степента на отразяване на истината във всяка една от системите. Отпред са най-напредналите от тях. За първото кръгче, маркиращо позицията на ценностната система не вписваща се в рисунката е, защото е на ниво на хармония, чийто номер е представен от една единица с 98 нули. Имаме специално приготвени материали за духовната оценка на по-голямата част от най-популярните в постсъветското пространство  религиозни и други системи за виждане на света.

Сравнявайки данните за разглежданите системи от знания, ние можем да съдим за тяхното нравствено и ценностно ниво, да разберем, това на което ни учат, кои от тях се намират в зоната на риска и не преминават Прехода. На рисунката ясно са видими две групи системи на знанието, отразяващи двете концепции за изграждане на своя свят: Любов и омраза. Те се разделят от границата по значението на ценностната система в 15 ЧТ. Системата на Любовта от гледна точка на показателя "ценностна система" (кръгче), е в дясно на тази граница, системата на омраза - отляво.

Системата на враждебност може да се нарече система на робско съзнание.

Повечето от тях – са системи от знания на потиснатите. Има и система за робовладелски елит - Кабала, Масонството. Тя се отличава с комбинация от висок морал, задължителен за волево управление на живота, с безскрупулност, отразена в ниската ценностна система. Днес, от предлаганите на човека системи знания, както религиозни, така и научни, почти всички не са пригодни за живот в Новия Свят. Да разгледаме, какви условия  на Прехода удовлетворява всяка от тях. Напомняме условията на прехода:

1) за отговорност                  -                       не по-малко от 50 ЧТ

2) за достойнство                  -                       положително Число Троица;

3) за ценностна система       -                      най-малко 30 ЧТ.

На рисунката те са маркирани с вертикални щрихи и щрихи на пунктирани линии, като прагове на прехода в Новия Свят. Първото условие удовлетворяват: голяма част от представителите на Единното Знание, Христовото учение, по-добрата половина от привържениците на Светите Отци на Православието, Ведите, а също и другите най-добри поддръжници на системите от първите девет реда на списъка.

Всичките останали 35 системи на знанието, като морал не предоставят на по-голямата част от своите последователи шансове за оцеляване при Прехода. Ако разгледаме шансовете на хората в третата (система от ценности) и с първото условие заедно в току-що отделената група от хора ще останат, освен привържениците на първите три системи на знания, още последователите на Ламите и последователи на учението на Анастасия и Калагия.

Обхватът на потенциалните щастливци се свежда до най-добрите представители на шестте изброени системи на знания сред 44-те разгледани. Техният брой се оценява на 4% от населението на Земята, т.е. не повече от 250 милиона души. Ако разгледаме този подбор, като предмет на изпълнение на второто условие, броя им ще намалее дори още два пъти /или 2% както е казано в Откровенията  бил. на пр./.Това се обяснява с факта, че хората неадекватно оценяват своето достойнство  и не се замислят за неговото подобряване. Дори и да са наясно със своите недостатъци, за да ги поправят, според тях не си струва труда да полагат духовни усилия.

Всеки материален живот е създаден от Съзнанието.

Качеството на живота се определя от степента на развитие на творящото Съзнание, т.е. мирогледа и светоусещането.

Фактически в съзнанието, например, за човека съществува определена картина на света. Светът създаван от този човек, приема съответстващата на нея форма и съдържание.

Ако човек е заклет атеист и материалист, той живее в свят, който постоянно му потвърждава съществуването на един такъв свят. Съзнанието на друг човек, може да има съвсем различно съдържание: разбиране на фините светове, нематериалните явления, и всичко това в неговия свят да съществува. Обаче, първият човек, може да попадне в света създаден от втория, и да изпита за себе си нещо непознато и чуждо. Неговото съзнание, като правило, ще отхвърли чуждия опит, намирайки всяко подходящо за даденото събитие обяснение, което ще позволи неговата вяра (светоусещане).

Вярата е цензура, регулираща измененията в системата от знания.

Разгледаните системи на знанието имат системи вяра, които не са подходящи за новия живот. Подборът в момента вече се извършва. Ето защо, за да се оцелее, трябва преди всичко, да се повярва в онова, за което малцина днес си мислят.

Нужно е да се започне със задължителна и интензивна духовна работа над себе си, за да оцелееш духовно и физически. Има надежда, че ще се случат определени събития, насърчаващи хората към бърза и ефективна духовна работа и пренастройка.

Тогава броят на тези, които ще оцелеят, ще се увеличи. А засега хората все още спят, в краен случай, разсъждават за 2012 година, като за нещо много далечно.

А 2012-година дойде с две години предсрочно за бодърстващите с вече готови методи за духовна работа върху себе си.