ЧОВЕКЪТ – ТОВА Е МНОГО СЛОЖНО СЪЩЕСТВО

Георги Иванович Гурджиев

ЧОВЕКЪТ – ТОВА Е МНОГО СЛОЖНО СЪЩЕСТВО

Човекът – това е много сложно същество. Обикновено, когато говорим за себе си, казваме „аз”. Ние казваме: „АЗ” правя това, „АЗ” мисля за това, „АЗ” искам да извърша нещо. Но това е наше заблуждение.

Това „аз” не съществува или по скоро съществуват стотици, хиляди малки „аз” във всеки от нас. Ние сме разделени в самите себе си, но ние можем да опознаем множествеността на своето същество само посредством наблюдение и изучаване. В един момент – това е едно „аз” в следващия момент – е друго „аз”. Много „аз” при нас са противоречиви, затова ние не функционираме хармонично.

Обикновено ние живеем само с нищожна част от нашите функции и нашите сили, защото не си даваме сметка за това, че семе машини и че не знаем природата и функционирането на нашия механизъм.

Ние сме – машини. Ние сме напълно управляеми от външни обстоятелства. Всички наши действия са подчинени на по-малко съпротивление спрямо налягането на външните обстоятелства.

Проведете опита: можете ли да управлявате своите емоции? Не. Вие може да се опитвате да унищожите емоцията  или една емоция да я замените с друга. Но вие не сте в състояние да ги контролирате. Именно те ви контролират.

Или сте решили нещо да направите – вашият интелектуален „аз” може да взема решения. Но, когато настъпи момента на изпълнение, вие, вероятно, неочаквано за самия себе си, правите точно обратното.

Ако обстоятелствата благоприятстват вашето решение, вие, вероятно, бихте могли да го изпълните, но ако те са неблагоприятни, то вие ще направите всичко онова, което те ви наложат. Вие не контролирате своите действия. Вие сте – машина и външните обстоятелства ръководят вашите действия, без оглед на желанието ви.

Аз не казвам: никой не може да контролира действията си. Аз казвам: вие не можете, защото сте разединени. Във вас има две части: една – силна, друга – слаба. Ако вашата сила нараства, то вашата слабост също ще нараства и ще се превърне в негативна сила, ако не сте се научили да я възпирате.

Ако сме се научили да контролираме своите действия – всичко би било съвършено различно. Когато бъде достигнато някакво ниво по същество, ние реално ще можем да контролираме всяка част на самите себе си. Но днес ние сме такива, че даже не можем да направим това, което сме решили.

/В този момент се намесва теософ, твърдящ, че ние можем да променим условията./

Нашата обусловеност никога не се мени. Тя е винаги неизменна. Не съществува истинско изменение, съществува само модификация на обстоятелствата.

ВЪПРОС: Не е ли изменение това, ако на човек му става по-добре?

ОТГОВОР: Един човек нищо не значи за човечеството. На един човек му става по-добре, на друг зле; това е едно и също.

ВЪПРОС: Не е ли прогрес това за лъжеца, а не за този, който иска да е искрен?

ОТГОВОР: Не. Това е едно и също. Отначало той лъже механично, защото не може да каже истината. После той механично казва истината, защото вече е станало по-лесно за него. Истината и лъжата имат ценност само по отношение на самите нас, ако можем да ги контролираме. В нашето положение ние не можем да бъдем „нравствени”, защото сме механични.

Моралът е относителен – субективен, противоречив и механичен. Както за него, така и за нас. Физическият човек, емоционалния човек, интелектуалния човек – всеки притежава съвкупност от морални принципи, съответстващи на природата си.

Във всеки човек машината е разделена на три съществени части, три центъра.

Наблюдавайте себе си /няма значение кога/ и се питайте: „От къде е това „аз”, който работи в този момент? Принадлежи ли то на интелектуалния център, емоционалния център или моторния център?” Вие откривате, че то, вероятно, много се различава от онова, което сте могли да си представите, но то принадлежи на един от тези три центъра.

ВЪПРОС: Не съществува ли абсолютен код за нравственост, който да трябва да задължава всички да признаят себе си по този начин?

ОТГОВОР: Да, как иначе. Когато ние сме в състояние да използваме всички сили, контролиращи центровете, тогава ще можем да бъдем „нравствени”. Но до тогава, докато използваме само част от нашите функции ние не можем да бъдем „нравствени”. Във всичко, което правим, ние действаме механично, а машините не могат да бъдат нравствени.

ВЪПРОС: Това сякаш е безнадеждна ситуация…

ОТГОВОР: Много вярно. Безнадеждна е.

ВЪПРОС: тогава как можем да се променим и използваме всичките си сили?

ОТГОВОР: Това е друга работа. Главната причина е слабостта ни – нашата неспособност да приложим волята си едновременно към трите центъра.

ВЪПРОС: Можем ли, в крайна сметка, да приложим волята си към един от тях?

ОТГОВОР: Разбира се, ние понякога го правим. Понякога сме способни да контролираме един от тях в определен момент, но със съвършено необикновен резултат.

/Той разказва историята за затворника, който, за да изпрати записка на жена си, хвърля книжното топче през много висок и трудно достъпен прозорец. Това е единственото ме средство да получи свобода. Ако той се провали от първия път, то той няма да има друг шанс. Той от първия път успява, осъществявайки абсолютен контрол над своя физически център, благодарение на което може да извърши това, което в други условия той не би могъл да направи никога./

ВЪПРОС: Познавате ли някой, който е постигал някога това висше състояние на съществуване?

ОТГОВОР: Това няма да послужи за нищо, ако кажа „да” или „не”. Ако кажа „да”, вие не можете да го проверите, а ако кажа „не”, няма да се придвижите напред. Не става дума за това – да ми вярвате. Аз ви моля не вярвайте на нищо от това, което не можете сами да проверите.

ВЪПРОС: Ако ние сме напълно механични, тогава как можем да постигнем контрол над себе си? Може ли машината, сама себе си да контролира?

ОТГОВОР: Вярно е. Разбира се, не. Ние не можем сами себе си да променим, ние можем само малко да се модифицираме. Но с помощ отвън ние можем да бъдем променени. Съгласно езотеричната теория, човечеството се разделя на два кръга: голям външен кръг, който обхваща всички човешки същества, и в центъра малък кръг хора, които наставляват и които разбират. Именно реалното наставление, което може да ни промени, може да произлезе само от този център, и целта на това образование се състои в това, да ни подготви за получаване на такова наставление. Ние не можем да се променим сами. Това може да стане само отвън.

Всички религии създават илюзията за съществуването на общ център на знанието. Знанието присъства във всички свещени книги. Но хората не се стремят да го намерят.

ВЪПРОС: Но ние не притежаваме ли вече голямо количество знание?

ОТГОВОР: Да, имаме твърде много знания от всякакъв вид. Нашето действително знание е основано на чувствените възприятия – като при децата. Ако ние желаем да придобием истински вид знание, ние трябва да променим сами себе си. Развивайки нашето същество, можем да достигнем много високо състояние на съзнанието. Изменение на знанието идва от изменение на съществуването. Знанието само по себе си е нищо. Първо трябва да постигнем „знанието за себе си”. И с помощта на това знание за себе си ще се научим да се променяме – ако наистина искаме да се променим.

ВЪПРОС: Обаче това изменение трябва да идва отвън?

ОТГОВОР: Да. Когато сме готови за ново знание, то идва при нас.

ВЪПРОС: Можем ли да изменим своите емоции с помощта на съзнанието?

ОТГОВОР: Центърът в нашата машина не може да промени друг център. Например, в Лондон аз съм раздразнителен, потиска ме климата и съм в лошо настроение, докато в Индия ми е добре. Моя разсъдък ме съветва да отида в Индия, където ще мога де се избавя от тази раздразнителност. А напротив, в Лондон виждам, че мога да работя. В тропика не мога да работя толкова добре, следователно, аз съм бил раздразнен в друг смисъл. Вие виждате, че емоциите съществуват независимо от разумното, и вие не можете да измените едно посредством друго.

ВЪПРОС: Какво е това състояние на висше съществуване?

ОТГОВОР: Съществуват няколко състояния на съзнанието:

1.      Сън, при който нашата машина продължава да функционира, но под много слабо влияние.

2.      Будно състояние, в което се намираме в момента. Обикновения човек знае само за тези две състояния.

3.      Онова, което се нарича „самосъзнание”. Това е момента, когато човек е самия себе си и своятамашина. В нас той се проявява мигновено, но само за миг. Съществуват моменти, когато вие имате представа не само за това, което извършвате, но и за самия себе си в хода на това действие. Вие едновременно виждате „аз” и „тук” такова „аз съм тук”, едновременно гняв и „аз”, който се гневя. Да го наречем, ако искате, „само-извикване”.

Сега, когато вие сте всецяло и постоянно съзнателно „аз” и онова, което той прави, и знаете, за кой „аз” става дума, тогава вие се осъзнавате себе си. Самосъзнането е – третото състояние.

            ВЪПРОС: Не е ли по-лесно да се постигне това в пасивно състояние?

            ОТГОВОР: Да, но то е безполезно. Вие трябва да изучавате своята машина, когато тя работи. От оная страна на третото състояние на съзнанието съществуват и други състояния, но днес не е необходимо да говорим за тях. Само човек, достигнал състояние на най-висше съществуване, е напълно човек. Другите са само съставни на хората.

            Необходимата външна помощ идва или от стопанина, или от образованието, за които аз говоря.

            Отправните точки на само-наблюдението са:

1.      Ние не сме „сами”.

2.      При нас няма самоконтрол: ние не контролираме нашия механизъм.

3.      Ние не извикваме самите себе си. Ако аз казвам: „аз чета книга” и не зная, че „аз” се намирам

в процеса на четенето, то това е едно нещо. Но ако аз осъзнавам, че „аз” чета, то това е само-извикване.

            ВЪПРОС: Не води ли това до цинизъм?

            ОТГОВОР: Разбира се. Ако вие се задоволявате, виждайки, че вие и всички хора са машини, вие просто ще сте един циник. Но ако продължите своята работа, ще престанете да бъдете циник.

            ВЪПРОС: Защо?

            ОТГОВОР: Затова, защото сет направили избор, замислили сте се, какъв искате да станете: или напълно механичен или напълно съзнателен. Това е кръстопътя, за който говорят всички традиционни учения.

            ВЪПРОС: Няма ли друг път за достигане на нашите цели?

            ОТГОВОР: В Англия няма. На Изток – там е друго. Съществуват разни методи за различните хора. Но вие трябва да намерите стопанина.

            Вие само може да решите онова, което искате да направите. Попитайте дълбоко в сърцето си, какво искате най-много от всичко, и ако сте способни на това, тогава ще знаете, как да го направите.

            Помислете хубаво и след това – напред!

ЕДНОСТРАННО РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕКА

Париж, август 1922 г.

Във всеки от вас, една от съставляващите ви „вътрешни машини” е по-развита, отколкото останалите. Тези машини нямат помежду си никаква връзка. Човек - без кавички - може да се нарече само онзи, при когото и трите машини са развити еднакво.

Едностранното развитие на човека може да бъде вредно. Човекът може да притежава някакво знание, той може да знае всичко, което трябва да прави..Това знание е безполезно и може да се прояви по опасен начин.

Всеки от вас е деформиран. Този, у когото е развита само личността е инвалид. Той по никакъв начин не може да се нарече съвършен човек: той е четвърт, или една трета човек.

Същото може да се каже за човек, при когото е развита само същността или само мускулите. Още повече е невъзможно да се нарече „съвършен човек” онзи, при когото много или малко развитата личност се съчетава с твърде добре развито тяло, когато в същото време неговата същност остава съвършено атрофирала.

Кратко казано, човек, при когото е развита две трети от машината не може да се нарече човек.

По този начин, човекът, чието развитие остава едностранно, изпитва повече желания в дадена сфера, желания, които той не може да удовлетвори и от които в същото време не може да се откаже. Неговия живот става жалък. За да се обозначи това състояние от стерилните до полу удовлетворените желания, аз не мога да намеря по-подходяща термин от „мастурбация”.

От гледна точка на идеалното-хармонично развитие такъв едностранен човек е подобно нищожество.

Получаването на външни впечатления зависи от ритъма на външните стимули и ритъма на функциониране на чувствата. Ефективното получаване на впечатления е възможно само тогава, когато тези ритми се съвместяват едни с други.

Ако вие или аз бихме произнесли две думи, то едната от тях ще носи едно съдържание, а другата друго. Всяка от моите думи има определен ритъм. Ако аз произнеса дванадесет думи, как някой от моите слушатели ще ги получи, да речем, три с тялото, седем с личността и две със същността си. Доколкото машините не са свързани помежду си, всяка от тях регистрира само част от това, което ще е казано. И когато слушателят се опита да си припомни всичко, то цялостното впечатление ще бъде изгубено и не би могло да се възстанови.

Това се случва всеки път, когато човек иска да съобщи нещо на другиго. Отсъствието на връзка между машините му позволява да изрази само част от себе си.

Всеки иска нещо, но той отначало трябва да открие и провери всичко онова, което е лъжливо или не му достига, и той трябва да съхрани съзнание за това, че човек никога не може да бъде човек, когато у него отсъстват правилните ритми.

Да разгледаме процеса на възприемане на звука. Звукът едновременно достига приемните апарати на трите машини. Но, по силата на различието в ритмите им, само една от тях може да приеме впечатление, тъй като приемния отдел на Другите машини е по-бавен. Изисквания резултат няма да бъде постигнат, ако човек приема звука със собственото си мислене и ако той много го бави, за да достигне тялото му, за което този звук е предназначен; следващият звук, също предназначен за тялото, напълно притиска първия.

Ако човек е решил нещо да направи, например, да набие някого или нанесе удар по нещо си, и ако в нужния момент тялото не изпълни това решение – защото то не толкова бързо – то силата на удара ще бъде значително по-слаба, или съвсем няма да има удар. Така както и всички тези възприятия, проявленията на човека не могат никога да бъдат пълни.

Печал, радост, глад, студ, завист и всички други чувства и усещания се проявяват само то едната част на обикновеното човешко същество, вместо това, да са проявени напълно.